Новият стадион надмина очакванията ми, искаше ми се поне за пет минути пак да съм футболист, сподели Петров

Желю СТАНКОВ

Стилиян Петров бе сред звездните гости на отриването на новия стадион „Български армия“. Той пристигна в София специално за паметното събитие, а след това замина за Барселона заради ангажименти с Астън Вила покрай мача за Шампиоската лига във вторник вечерта. След това Петров бе в телевизията във връзка с другия си бивш клуб на Острова – Селтик. Между двете посещения Стилиян отговори на въпросите на „Тема Спорт“ за това как е видял новия стадион на ЦСКА, какво е очаквал и как се е почувствал сред бивши съотборници, приятели и хиляди червени запалянковци.

Стилияне, често пътуваш до България, но това с откриването на „Армията“ със сигурност е било необикновено за теб. Това не бе с туристическа цел…

– Невероятно преживяване. Това е един много специален момент за мен, за ЦСКА, за българския футбол. Имах някакви нагласи и очаквания от разговорите ми с хора от клуба относно съоръжението, не само стадиона, но и около него, алеи, инфраструктура, целия комплекс. Но видях много повече и като посрещане, изживяване и задоволяване на сетивата, зрителни и емоционални. Феновете и всичко преди и след, беше супер. Много добре знаем, че в България в повечето случаи един мач е малко повече от 90 минути. Запалянковците идват 15 минути преди началото и бързат да си тръгнат веднага след това. Това, което ми направи впечатление и успях да видя е, че от ЦСКА са се погрижили и за фенмагазина. Скоро ще отвори и музеят, има удобства, които накараха и трябва да накарат феновете да се събират и срещат много преди мач, да се наслаждават с храна и други такива неща. По време на мач хората продължават да се радват на изживяването, не само на терена, а и след края да останат, независимо от резултата, да се видят, да си вземат нещо за ядене, да коментират докато децата им си играят. А съпругите или приятелките им им да речем са в ресторанта. Това

за българската

действителност

не е характерно

Силно се надявам, че на феновете на други клубове ще се случат същите приятни моменти. Всеки с различен капацитет и амбиции, но дано да стават такива неща.

Тоест за първи път в България ти беше пет-шест часа на мач?

– Ние бяхме в един от скайбоксовоте около час и половина след мача със Славия. Доста фенове останаха на трибуните, снимаха се, забавляваха се с децата си, качваха видеа. Направиха си вечерта незабравима и специална. За мнозина млади момчета и момичета това ще се превърне в навик, цялото това изживяване за часове наред ще им хареса.

Не ти ли се искаше отново да си футболист на ЦСКА за поне пет минути?

– Искаше ми се и още как! Но когато излязохме и ни представиха, като видях колко е голям теренът, бързо се отказах от тази идея (смее се).

Поне в средата на терена, лекичко?

– Разбира се, като за два шпагата и един спринт имам сили. Но наистина, когато започна химнът на България, феновете бяха вдигнали хореографията и всичко бе прекрасно, вълнението се покачи и ми се искаше да съм долу на терена. Но тези футболисти имат невероятния шанс да се наслаждават на момента да играят на това бижу при такава обстановка, което може само да ни радва като българи.

Евала на

всички

в клуба

но го запиши точно така – евала на всички в клуба, които изпълниха този проект. Защото много собственици даваха обещания, не само на ЦСКА, които така или иначе си останаха само като обещания, или пък останаха до един етап. А сега се намери човек, който направи луксозен дом, който ще остане за червените фенове и те ще се наслаждават на всеки мач и ще го пълнят.

Колко стадиона още трябват, за да се промени футболната култура на българина?

– Не е справедливо така да сравняваме клубовете. Всеки си има своя път и плановете, които трябва да следва. Но това не означава, че когато ЦСКА вече изгради, а и Левски направи такъв стадион, други ще имат същите възможности. И да се насладят на такова усещане. Но „Армията“ трябва да е мотивация за всички, които се чувстват част от българския футбол.

Като шум, обстановка, викане, видял си много, особено на Острова. Сега обаче кое бе особеното?

– Различно е това, което видях. Озвучаване, осветление. Това е типичен футболен стадион, невероятна работа. Подготовка, реализация, всичко беше на ниво. Всеки един детайл беше изпипан. Сигурен съм, че ръководството на ЦСКА се е сблъскало с много проблеми, които ще си останат в кухнята, но като цяло всички ние, които бяхме на стадиона и преживяването, което имахме, ще остане в нашите глави и сърца. Направеното с песни, хореографии и цялата програма, преди и по време на мача – не може да се сравнява с това, което съм изпитал по европейските стадиони. Тук разликата се казва ЦСКА.

През последните три години няма как да не си проявил нотка съмнение – дали ще тръгне този строеж, дали ще върви по график? Че защо не и да спре, каквито случаи имаше…

– Българите сме чували какви ли не анонси и обещания, а и сме ги виждали. И винаги в нашите глави се появяват съмнения и подозрения. Дали ще стане и дали ще се получи. Евала на г-н Папазки, че пое този ангажимент, че има ресурсите да инвестира да направи нещо специално за България. Продължавам да казвам, че се надявам този пример да бъде последван. Но погледнато и демографски за България, потенциално не са много хората, които могат да отделят такива финанси за подобна инфраструктурна инвестиция. Но когато поемеш ангажимент и го спазиш, оставаш завинаги в сърцата на феновете. Наистина това е нещо изключително.

Ти като ментор на Мишо Александров, или нека го наречем твой човек, удари ли едно рамо със съвети, препоръки, идеи, контакти?

– Аз няколко пъти видях като цяло проекта, не само на стадиона, но и на новата тренировъчна база. Мишо направи едно много хубаво нещо. Той

обиколи целия

свят и взе

различни идеи

от много клубове, не само като изграждането на стадиона, но и начина, по който да се менажира. Какво няма България и какви са трендовете по света, както и как се прави. Направи ми впечатление как на откриването хората са сигурни, че отиват на уредено място. Обслужващият персонал бе на ниво, имаше и достатъчно обучени стюарди, всеки знаеше къде му е мястото и как се влиза. Като за първи мач съм сигурен, че е имало проблеми, но те впоследствие ще бъдат отсранени. Но като цяло Мишо успя да вземе най-доброто от световния футбол като идеи и възможности. Начинът, по който се случват нещата по света, вече са приложени в България. Цялата организация, логистиката, озвучаване, светлини, ефекти, програми, хореографии – всичко е мислено не от месец-два, а много по-назад. Евала и на феновете, защото българските запалянковци, не само на ЦСКА, но и на Левски и Локо и Ботев, и другите, са супер. Привържениците на Славия на „Армията“ също бяха страхотни, изненадаха ме приятно. Но сега ще видим много гостуващи запалянковци, които ще дойдат по-рано на мач, за да си подкрепят отбора и да си изкарат добре, да бъдат част от продукцията.

Сега си в Барселона…

– Да, дойдох с делегацията на Астън Вила в Барселона, после съм в телевизията да коментирам Селтик с Бешикташ.

И похвали ли се вече къде си бил през уикенда?

– Разбира се, излъчването ми е било вероятно като на малко дете, а и аз така се чувствах, показвах снимки и видеа на хората от от клуба и те с удивление изказват своята позитивност какво е направено. Бях доста време със спонсорите на Астън Вила – Rwanda, Coca-Cola, Adidas, Betano и доста от тях проявиха интерес какво е направено, кой е инвестирал и още – защо България изостава като инфраструктура във футбола. Но не искам да навлизам допълнително в проблемите и детайлите в разговорите. Обясних, че като българин ме радва това, което е направено за България. Вечерта и на хора от Барселона, показах новия стадион на ЦСКА, откъдето Христо Стоичков дойде при тях. Всички знаят мащабите на България, но бяха впечатлени наистина.

Вероятно си в час какво става с Панчарево и другата база, оттам чакаш ли нов Стилиян Петров?

– Всички в България чакат. Нов Стилиян Петров, Мартин, Стоичков, Бербатов, Мариян Христов, Балъков… Надяваме се да видим таланти, които да изгреят на тези бази, да игрят в чужбина, да представят България и да се гордеем с тях. Но виж сега, имаме едно грешно схващане – че българите трябва да играят в родината си, за да имаме силен национален отбор. Но успехите ни бяха в повечето случаи, когато футболистите изградиха качества и характери в чужбина. Мога да дам примери с Полша и Чехия, с Гърция и Сърбия. Колко от техните футболисти играят в националните първенства?!

Последно за какъв те каниха от България, но за да останеш да живееш тук?

– За всичко. Ама за всичко.

Не. Последното кое беше?

– За всичко. Най-прясното ли?! Ами последно искаха да влизам в… как се казва… инициативните комитети или щабове, в почти всички на кандидатите за президент. Виж сега. Предлагани са ми много позиции, но съвсем учтиво съм отказвал. Аз знам своите възможности. Наясно към какво представлява Стилян Петров. Знам какво мога и какво не. Но

имам силата

да казвам „не“

И някой път не е лошо да казваш „не“. Виждаме хора, които приемат какви ли не роли и не успяват да се справят. Блазни ги това да бъдат някой и да бъдат оценени. Но аз не съм бил такъв, не съм в момента и никога няма да бъда.

Тоест калкулираш си опасността от прекалени очаквания? Едва ли не, като приемеш, трябва да правиш фокуси, за да си спазиш репутацията на принципен и твърд характер.

– Когато ми бе предложено да бъда кмет, моят отговор беше, че аз самият не усещам да притежавам такива качества. И че поканата към мен е неуважение към българския народ и подигравка с него.

Така ли им каза директно?

– Да! Точно така, защото, за да бъдеш кмет, трябва да имаш обучението, знанието, харизмата. Да ръководиш процеси, за които си компетентен и имаш натрупвания в материята. Аз не съм такъв човек и си го признавам и затова учтиво отказах, защото трябва да имаш реална представа какво представляваш, какво можеш и как да помогнеш. Но аз не съм такъв човек. За съжаление.

Защо за съжаление?

– Ти щеше ли да гласуваш за мен за кмет на София?

Ако беше казал, че твоята кантидатура е подигравка за столичани, нямаше да гласувам.

– Да, наистина е подигравка. Там трябва да са квалифицирани хора, такива които имат знанията и уменията да ръководят София, така че да прогресира. Но виж сега, това се отнася и за други сфери, включително и за футбола. Аз съм момче от малък град, което с много труд на терена прогресира и си извоюва всичко. Моята идея и това, което искам и обичам е футбола, а не политиката.

При надигането на поредната недоволна футболна вълна, очакваш ли ново обаждане?

– Каква вълна точно?

Ето, тези дни от Лудогорец, които сега са опозиционери на БФС, имат поредните претенции, други клубове също. Като ги четеш, не си ли казваш – сега ще звъннат да ме правят президент?

– Хората постоянно звънят. Винаги съм казвал, че тази система не работи от много години, не само от последните 2-3. Отдавна всичко е изоставано на самотек. Детско-юношески футбол, инфраструктура, треньорски лицензи, национален отбор, можем дълго време да говорим за остарели методи на работа. Трудно е хора, които не са независими, да променят нещо. За друга система, трябва много неща да се изчистят от нулата и да се започне наново, да се даде насока, визия и план на работа. Да се успокоят клубовете и да се действа. В момента не го виждам това. Правят се някакви козметични неща и се запълват дупки, зейнали през всички години. Не, не се вижда промяна и в професионалната лига, в телевизионните права, статут на футболистите, подготовката на треньори. Можем да навлезем в много неща, но най-важните не се променят, защото има големи интереси. Докато определени хора, знаем кои са, назначават и

определят фигури,

които са удобни

да ръководят

няма да се промени нищо и ще се въртим и лутаме в омагьосан кръг. Губят подготовката на момчета и момичета футболисти, губят на съдии, инфраструктура, целия продукт.