Верен на традициите си да вдига завесата на непознатото в търсене на нови хоризонти, „Тема Спорт” започва нова поредица, в която за пореден път ви каним на пътешествие по хребета на историята. След като ви представихме „Футболните хегемони”, предстои да проследим в детайли 100-те най-паметни мача за всички времена. Най-големият капан за изследователя при подобни начинания е ключът при подборката на събитията. За максимална пълнота и представителност прилагаме интердисциплинарния подход. Разбира се, основният критерий за филтриране е важността и значимостта на двубоя, гледан както в оптиката на конкретния момент, така и през призмата на процесите в динамиката на развитието им. Тънкият момент е, че за максимална представителност е най-добре да бъдат използвани няколко филтъра едновременно. Както вече споменахме, значимостта е първостепенен фактор и в някои случаи единствено и напълно достатъчно условие за достъп до Топ 100. Така например финалът на първото световното първенство през 1930 г., противопоставил Уругвай – Аржентина, е вечна класика, която няма как да бъде подмината. Ценителите на естетиката, особено когато тя върви ръка за ръка с драмата, също няма да останат разочаровани. По традиция тяхната гледна точка е широко застъпена в подобни класации заради една типична за футбола стилистика, при която загубилият добива култов статут, превръщащ го в икона за поколенията. Класическият пример е двубоят Бразилия – Италия на световното през 1982 г., с основание приеман за събитие от ранга на философски и културологичен дебат.

Ако обаче трябва да се върнем на терена, няма как да подминем и чисто-спортно техническия компонент от уравнението. Има мачове, които бележат гигантски трансформации в тактически план. Те отварят вратата за новото, пращайки старото в скрина на спомените. Така се случва през 1953 г., когато Унгария разбива Англия с 5:3 на „Уембли“ и с това пенсионира WM системата, до този момент възприемана безалтернативно за златен стандарт. Десетилетие по-късно вече британците са в ролята на революционерите. Тогава Селтик обръща Интер на финала за КЕШ, намирайки противоотрова срещу катеначото. След това идва поредното ключово звено по веригата – легендарният Аякс с неговия Тотален футбол, белязал пълния триумф на офанзивното начало.

Изключително важен фактор е и структурно-организационният, тъй като именно той моделира трасето, по което ще поемат събитията задълго напред. Една приятелска среща между Уулвърхемптън и Хонвед през 1954 г. се превръща в катализатор на процеса, довел до създаването на евротурнирите, за да ни отведе днес до Шампионска лига.

И накрая, но далеч не на последно място по значимост трябва да държим сметка и за факта, че футболът освен спортен е и социален феномен. Понякога той ни дава хирургически прецизен разрез в дълбочина на тектонични процеси, довели до войни и революции. Това отваря допълнителен, но изключително важен раздел в нашето изследване. Тук влизат знакови манифестации на политиката като така наречената футболна, но уви съвсем реална война между Салвадор и Хондурас (пламнала през 1969 г.), както и баталните сцени на Динамо Загреб – Цървена звезда през 1990 г., счупили една от последните ключалки от югославската кутия на Пандора.

Всичко това ще откриете на страниците ни. Приятно четене.

ОЧАКВАЙТЕ ВСЕКИ ПОНЕДЕЛНИК ОТ 10 ФЕВРУАРИ НОВАТА ПОРЕДИЦА „100-ТЕ НАЙ-ПАМЕТНИ МАЧА В ИСТОРИЯТА”