Дипломацията и политиката изместиха Ал Ахли – Ал Итихад от Триполи на Апенините

Теодор Борисов
 

Почти сигурно е, че ако се озовете в линия 5 на миланското метро „Сан Сиро-Бинями“ и сте тръгнали на футболен мач, то сте се насочили към първата от посочените крайни спирки. В крайна сметка тя ще ви отведе до митичния „Джузепе Меаца“, докато втората ви изпраща в някогашното индустриално градче Сесто Сан Джовани. Да, но на 2 август стадион „Ернесто Бреда“ бе този, който приковаваше вниманието на малцина ценители на футболната екзотика. Причината бе повече от интересна – там щеше да се проведе дербито на Триполи между Ал Ахли и Ал Итихад. И ако си мислите, че става въпрос за някаква контрола, то изненадата тепърва предстои – на още 2 стадиона („Арена Чивика“ и „Чита ди Меда“) по същото време се играеха още 2 двубоя от втория кръг на финалната фаза на първенството на Либия. За втора поредна година заключителният етап от шампионата на северноафриканската страна се провежда на Апенините, а за да си обясним тази аномалия, трябва да се върнем към месец май 2024 г. Тогава премиерът на Италия Джорджа Мелони е на посещение в Либия като част от “Плана Матей”. Това е стратегия за засилване ролята на страната в Африка в 6 ключови области, сред които енергетика и земеделие. Както обикновено се случва, най-великата игра също е част от дипломацията, което обяснява присъствието на министъра на спорта Андреа Абоди. Договорено е мачовете от финалната фаза на първенството на Либия през същата година да се изиграят на Ботуша в замяна на по-строги разпоредби срещу нелегалната миграция. Заради нестабилната политическа обстановка в северноафриканската държава местният шампионат има малко по-различен формат – отборите са разделени на 4 регионални групи (2 източни и 2 западни), като първите 3 от тях отиват на регионални плейофи на разменено гостуване. Победителите от тях формират

финална шестица

която определя шампиона. Първоначално като варианти за градове-домакини са обсъдени Флоренция, Пиза, Прато и Емполи, но с наближаването на турнира в началото на юли става ясно, че той ще се играе на далеч по-невзрачни места – Авелино, Л‘Акуила и Терамо. Надпреварата протича в условия на почти пълно информационно затъмнение и е спечелена от Ал Насър Бенгази. На стадиона присъства Садам Хафтар, син на Халифа Хафтар – лидер на Либийската народна армия, държаща властта в източната част на страната, който иска да влезе на терена. Достъп обаче му е отказан, тъй като трофея ще връчи министъра на външните работи Антонио Таяни, за когото не е препоръчително да си прави снимка в неговата компания. Ядосаният Хафтар нарежда отбора си да напусне терена и така всички медали и отличието са прибрани от техния домакин.

Фактът, че през февруари в Бенгази бе открит реновираният стадион „28 март“, а на събитието присъстваха звезди като Роберто Карлос, Давид Трезеге, Кларънс Зеедорф и Майкъл Оуен сякаш показва, че футболната инфраструктура в Либия е достатъчно добра, за да се организира нормален завършек на първенството. Макар в хода на сезона да бяха направени промени в местната федерация, стана ясно, че турнирът пак ще трябва да се играе в Италия, както е постигнатата договорка на срещата на високо ниво. „Това решение има и своя маркетингов аспект – целта е да се повиши интересът към либийския футбол в чужбина и да се следва модерната маркетингова стратегия, където рекламирането на дадена надпревара е приоритет“, обявнява ни логиката авторитетният либийски журналист и телевизионен водещ Морад Дахил. Още през май тази година бяха споменати нови бомбастични локации за финалната шестица – Милано, Бергамо, Комо и Монца. Един по един вариантите отпаднаха и така отборите от Триполи (Ал Ахли и Ал Итихад), Бенгази (Ал Ахли и Ал Хилал), Ал Байда (Ал Ахдар) и Мисрата (Ал Свихли) трябваше да играят помежду си на не съвсем атрактивни дестинации. „Арена Чивика“ наистина е място, където се е провеждало дербито Милан – Интер, но преди Втората световна война и отдавна там не е организиран футбол на най-високо ниво. Меда пък е известна повече с фабриката си за мебели, отколкото с приноса си за най-великата игра. Домът на подвизаващия се в четвъртото ниво на италианския футбол Про Сесто бе домакин на сблъсъка между Ал Ахли и Ал Итихад, който само месец по-рано буквално разтресе либийския футбол. Въпреки че за срещата е ангажиран елитният португалски съдия Фабио Верисимо,

нещата излизат
извън контрол

след като мароканското крило Навфел Зерхуни открива резултата за Ал Итихад след отличен пряк свободен удар. Феновете на Ал Ахли очевидно не харесват начина, по който се радва техният съперник, и нахлуват на терена, а след като мачът е прекратен, вълненията продължават навън, където автобусът на противника е запален. Тънкият момент е, че мачът се играе при закрити врата, а цялото вълнение се случва в присъствието на министъра на вътрешните работи, който самият е фен на Ал Ахли и е видян да разговаря с вандалите малко преди началото на тяхната акция. „От 2011 г. дербитата у нас се играят без фенове от съображения за сигурност. Един от големите проблеми е, че обикновено отговарящите за сигурността имат връзки с определни клубове и личности и не третират привържениците по един и същи начин“, обяснява ни либийски журналист, пожелал анонимност.

Мачът в Сесто Сан Джовани също бе анонсиран като такъв без зрители, въпреки че около стадиона се бяха строили минимум 30 привърженици на Ал Ахли, дошли от Либия. Полицията обаче действаше безкомпромисно и дори и най-малкото подозрение за някой от присъстващите на мача завършваше с извеждането му извън трибуните. „Такова нещо не съм виждал дори на дербитата на Про Сесто с Модена, когато гостуващите фенове са карани да ходят 4 км пеша от жп гарата“, споделя италианският колега Роберто Брамбила. Заедно с него и футболния кореспондент на „Ню Йорк Таймс“ Тарик Панджа сме единствените чужденци, получили достъп до срещата, обезпечена с пряко предаване от телевизия „Либия спорт“. Този, както и всички двубои от надпреварата, бяха ръководени от италиански съдии, като в случая честта да свири срещата имаше Джовани Айролди, който е трето поколение рефер. Вероятно в главата му е светнала сигналната лампичка, когато двата отбора се наредиха в средата на терена и отказаха да си стиснат ръцете. Притесненията обаче останаха на заден план, тъй като до третата минута съперниците си размениха по един гол, а срещата премина в режим автопилот. Ал Ахли бе значително по-класният отбор и неслучайно към края вече водеше с 4:1, като при едно от попаденията си бяха подпомогнати от противников футболист, отбелязал си автогол от центъра на терена.

Всички спортно-технически анализи обаче останаха на заден план в 68-ата минута, когато поредното нарушение в наглед безобидна ситуация

прерастна в разпра

довела до отстраняването на вратаря на Ал Итихад Муад Ал-Лафи и Мурад Ал-Ходхали от Ал Ахли. Стражът не прие червения си картон никак спокойно и влезе в ръкопашна схватка с противниковите играчи, а ситуацията ескалира дотолкова, че в продължение на 8 минути в различни точки на терена се водеха боеве и сдърпвания, включително между съотборници. Тук на сцената излезе представителката на италианската федерация Валентина Батистини, която със завидно хладнокръвие успя да въдвори ред, а полиция и стюарди едва изведоха Ал-Лафи от терена. Гледащите отблизо драмата впоследствие твърдяха, че той е изведен от стадиона с белезници, но се оказа, че само е бил заплашван с тях, за да може в крайна сметка да напусне игрището. В края Ал Итихад пропуснаха дузпа чрез Зерхуни, а след последния съдийски сигнал празненствата на играчите в зелено нямаха край. Те щяха да достигнат още по-големи висини, след като на 12 август Ал Ахли спечели 2:0 срещу Ал Хилал Бенгази и така завоюва титлата. Самият мач се игра с 2 дни закъснение, тъй като първоначално за него не можеше да бъде подсигурен ВАР…

Разказаната история е пример за това как дипломацията на най-високо ниво може да направи чудеса и да принесе либийските футболни страсти на италианска земя.

_________________________________

Легендата Алиу Сисе се сети за Светльо Тодоров

Сред малцината присъстващи на дербито на Триполи бе сенегалската футболна легенда Алиу Сисе. Някогашният играч на ПСЖ, Бирмингам, Портсмут и националния отбор на своята страна в момента е селекционер на Либия и бе дошъл да наблюдава изявите на потенциалните си избраници. Специалистът, който изведе Сенегал до Купата на африканските нации през 2021 г., е критикуван, че изобщо не идва в страната, която го е ангажирала, а слуховете твърдят, че скоро ще бъде заменен с италиански специалист.

При срещата ни със Сисе той изрази изненадата си от присъствието на българи на подобно събитие и веднага се сети за бившия си съотборник в Помпи Светослав Тодоров. „За него мога да кажа само едно – „страхотен играч“. Напишете го по този начин“, заяви той. Фактът, че сенегалецът непрекъснато бе на мобилния си телефон, ни попречи да проведем по-сериозен разговор, а с началото на масовия бой той реши, че е видял достатъчно, и напусна трибуните на „Ернесто Бреда“.

Дербито на Триполи пали страстите дори в Италия