“Постигната цел е изходна точка за следващата”, това ни показа Замфиров на Милано-Кортина

Янаки ДИМИТРОВ,

Наш пратеник в Милано-Кортина

Ще бъде добра история – написахме в петък, когато бяха открити Зимните олимпийски игри Милано – Кортина. И вярвахме, че точно такава ни предстои. 7 февруари, 23:30 часа, Добиако – родната група пишещи спортни журналисти, отразяваща събитието, се отправя на истинско алпийско пътешествие, за да може в 9:00 часа на 8 февруари да бъде на старта на пистата за паралелен гигантски слалом в китното и сгушено между скалите на Доломитите Ливиньо. Точно в толкова часа в местния снежен парк започваха квалификациите на четиримата българи – Малена Замфирова при жените, както и на Радослав Янков, Тервел Замфиров и Александър Кръшняк.

Сърце не трае – пристигаме доста по-рано – в 05:30, а малко след 6:00 любезните домакини все пак ни позволяват да се настаним в пресцентъра, който иначе отваря в 7:00. Какво ли правят в този момент четиримата ни олимпийци? Спят ли, или и тях сън не ги лови? Как се подготвя човек за едни от най-важните стартове в живота си? Такива, които под една или друга форма ще го бележат? По-късно все пак ще разберем…

В този момент на главоблъсканица се сещам, че на път за Ливиньо, лъкатушейки по на места почти кози пътеки през проходи на 2300 метра надморска височина, видяхме

две алпийски лисици

Какво ли означаваше това? Някакво знамение ли е? В мислите ни са и стартиращите в смесената щафета в биатлона Благой Тодев, Владимир Илиев, Лора Христова и Милена Тодорова. А в тях пак изскачат натрапчивите лисици…

“Какво означава да видиш лисица?”. На този въпрос отговорът на sanovnik.bg е: “Хората смятат лисицата за едно от най-проницателните създания, което може да намери решение на всеки вид проблем. Затова се считаза голям пазител на семейството, на неговата цялост. Когато пътят на това живеещо извън човешките поселища животно, се пресече с този на човека, поверията отреждат на срещата важно значение. Тя е знак, че човекът ще успее в начинанието, към което отива”… Семейното го има и в Ливиньо, и в Антхолц-Антерселва.

На първата дестинация Малена от семейство Замфирови повлича крак и първа се класира за осминафиналите на пряка елиминация. С брат си Тервел постоянно обменят информация за трасето, а баткото финишира 5-и в пресявките, опитният Янков – 13. Така тримата продължат към медалите, а за жалост Александър Кръшняк отпада след първата фаза заради две грешки на старта. Но прие всичко с усмивка – нали все още е студент, а на първата си олимпиада натрупа доста опит.

Във финалите предстои голямата драма – Малена и Радо са елиминирани на първото стъпало, след като съперници ги побеждават с един косъм… Приемат загубите с високо вдигната глава. А Замфирова събира очите на всички, защото е само на 16 – още дете, но се държи и разсъждава като възрастен човек. “Ако ви кажа, че не боли” – изстрелва тя, след което следва поглед в очите на всеки репортер и хапане на крайчеца на устната… Боли вътрешно, но е наясно, че ако спортът остане олимпийски, то тепърва “Ще ги накарам да ми имат респекта”, както се изрази тя, ще влезе в сила. Всъщност, съперничките й вече го имат. А предстои

детето с ленти на

воин по лицето

(б.а. – има по две черни ленти под всяко око), да стане силна жена и да доминира… “Сега оставаме силни и ще викаме за Тери!”, казва тя за финал с пленяваща усмивка.

А Тери – така нарича на галено брат си Тервел Замфиров, е толкова концентриран, че не вижда нищо около него. След всяко спускане слуша наставленията на баща си, приема съвети и от сестра си, която го уведомява, ако в някоя част на трасето се е появило ребро или дадена врата е по-добре да се атакува по различен начин. Само на 20, но открояващ се сред ветераните, които знаят как да се справят с напрежението на такъв форум.

Въпреки че е дебютант, Тери изумява с дързост. Привидно по-бързо е “синьото трасе”, но поради лични причини и замаскиране на недостатъците единствено той и шампиона Бени Карл (б.а. – дублира олимпийската титла, а на миналите игри елиминира Радо Янков) избират да карат по червеното, когато имат тази възможност (б.а. – когато си с по-добро време от съперника, който ще срещнеш, определяш в коя част от пистата да караш). Победа на осминафинала, още една на следващата фаза. Достигането на полуфинал в сноуборда не носи медал, но над “Снежния парк” в Ливиньо, вече витае усещането, че България този път няма да остане с празни ръце. Загуба в предпоследната битка

може да срине

новобранец

но явно не и Замфиров. Който си личи, че е от друго тесто спрямо доста от връстниците си. Всъщност е от онова, същото, като на момчетата във волейбола, които ни накараха да се чувстваме горди през лятото. За жалост те са малцинство. Но Тери дава пример, който да бъде следван.

Луд, по-луд, най-луд – такъв бе малкият финал за него. Фотофиниш и победа заради “неизрязани нокти”. След такъв инфарктен завършек всеки би подскачал като луд. Край на 20-годишното чакане на България за медал от Зимна олимпиада. Да, вътрешно Замфиров сигурно крещял, но той просто прегърна съперника и му отдаде необходимото уважение. Порадва се заслужено на медала, но за няма и час. А след това го свали и прибра. Защото не бивало да се носи прекалено дълго, да се счита за върхово постижение. Той вече е завоюван, но наред са изпити в университета и следващо състезание. Където пак трябва да се побеждава. Тоест, подготовката за следващия връх предстои. Държи се като истински последовател на американския философ Джон Дюи, който

е от основателите

на прагматизма

и казва: “Постигната цел е изходна точка за следващата!”.

Усмивки, разчупени, а не заучени отговори, перфектен английски и десетки чужди репортери вече знаят с какво момче, за което тепърва още ще се говори, разполага България. Имаме си Тери, който покори Ливиньо. Да, цветът на медала е бронзов, но ще стане и златен. Няма как да не се случи, ако си отдаден и последователен. Та Замфиров направи така, че със сила и интелект “обра митницата” в това китно италианско градче (б.а. – Ливиньо е безмитна зона с границата на Италия с Швейцария).

Наред с това смесената ни щафета по биатлон поставя рекорд с 16-ото си място. Можеш ли повече? Да, разбира се, изстреляни бяха 15 допълнителни патрона. Но тепърва състезанията за родните спортисти в Антхолц-Антерселва предстоят.

Е, Тери, Малена и останалите са накарали българите да се почувстват като семейство във времето, в което се бореха със себе си, пистата и съперниците в Ливиньо. На разпокъсаното ни общество му трябват герои. Припознахте ли ги?

Повече от 26 часа продължи нашето пътешествие, започнало на 7 и завършило на 9 февруари.

Усещането да бъдеш там и да го съпреживееш бе уникално. Но нали е Олимпиада, а на нея стават чудеса! Очакваме още от спортистите ни!