Легендата на Рома и бивш нападател на италианския национален отбор Франческо Тоти разказа за тежката си битка с COVID-19, когато е бил на косъм от смъртта. Бившият футболист сподели и за трудния период след края на кариерата си през 2017 г., когато е бил застрашен от депресия, а впоследствие е трябвало да се справи и с тежки семейни изпитания.

„Бях на ръба, на косъм от смъртта. Умирах, точно както баща ми. Предстоеше ми хоспитализация – насищането на кръвта с кислород беше спаднало до 87%, а бях развил и тежка бронхопневмония. Прекарах 21 дни с температура 39°C и не можех да дишам.

Тогава професор Зангрило ми се обади и ме посъветва да спя по корем – това помага за „отварянето“ на белите дробове. Успях да се преборя, но бях съвсем близо до фаталния край. Няма да е пресилено, ако кажа, че по време на пандемията от COVID-19 погледнах смъртта в очите“, призна Тоти.

Бившият капитан на Рома се върна и към трудностите, които е изпитал след оттеглянето си от професионалния футбол. Той разкри, че в този период е загубил усещането за смисъл и е бил на крачка от депресията.

„Имаше момент, в който бях застрашен от депресия – тежка, плашеща дума. Просто вече не можех да открия смисъл в нищо. Ние, футболистите, сме хора на навика – животът ни следва много структуриран ритъм. Изведнъж се появи една празнота – чувствах се така, сякаш съм сам насред океана. Имах усещането, че се задушавам. Не бях готов за този момент – изведнъж земята под краката ми просто пропадна. А смъртта на баща ми беше краят на всичко. Той беше човек на малкото думи – тих, но силен и поучителен. Присъстваше в живота ми, макар и по свой собствен начин – никога не е казвал комплимент, никога не ме е прегръщал. Но само с един поглед се разбирахме напълно. Дори когато имахме съвсем малко, той се грижеше никога да не ми липсва нищо – винаги ми вдъхваше позитивизъм, учеше ме на добри обноски и уважение към другите. Когато си отиде, имах чувството, че въздухът е изсмукан от дробовете ми.

След това пък разбрах, че синът ми Кристиан има сериозен здравословен проблем. Той играеше футбол, но изпитваше затруднения с дишането. Отиде на преглед и същата вечер лекарят ми се обади, за да каже, че изследванията са показали малко образувание близо до мозъка. Дъхът ми спря, сърцето ми застина – не можех да осмисля нищо. Започнахме тежък път на медицински консултации и становища, докато накрая се установи, че проблемът е в така наречения „мозъчен водопровод“ (cerebral aqueduct) – канал, през който преминава течност, жизненоважна за мозъка. Налагаше се операция, за да може отново да играе, но ние решихме, че е по-добре да не пипаме нищо. Все пак ставаше въпрос за мозъка му, а не за някой лакът.

После пък дойде разводът, който децата преживяха тежко. Но такъв е животът – носи и хубави, и лоши неща. А ние преживяхме и от двете“, връща се назад Тоти.