Преди 25 години исканият от Реал М Мирко Шарич сложи край на живота си само на 21

Хавиер МАНСЕБО

„Марка“

Защо? Никой не можа да разбере причината.  Мирко Шарич реши да се самоубие на 4 април 2000 г. Талантливият футболист на Сан Лоренсо сложи край на живота си, изпълнен с мечти и цели, прекъснат от неразбираемо и неразбрано решение. „Този, който се самоубива, е ла*но“, каза тогава Диего Марадона след тъжния край на футболиста, желан от Реал Мадрид. Млад талант, който не можа да преодолее реалността на свят, в който изобилстват лоши хора. Нещо, което Мирко никога не можа да разбере.

Роден в Буенос Айрес на 6 юни 1978 г. в семейство на хърватски емигранти, Шарич се превърна в една от големите звезди на аржентинския футбол. В Сан Лоренсо той започна кариера, която се развиваше с поглед към Европа. Представянето му с екипа на синьо-червените под ръководството на треньора Оскар Руджери (б.р. – световен шампион от Мондиал ’86) впечатли скаутите на грандове от Стария континент. Реал Мадрид поиска да го привлече, предлагайки оферта от 10 млн. долара. До сделка обаче не се стигна и това бе началото на края му.

„Твоята голяма грижа винаги е била да не разбираш, че лошите хора съществуват“, написа в емоционално писмо брат му Мартин Шарич по повод на двадесетата годишнина от смъртта му. Липса на разбиране, която го накара да седне в офиса на своя треньор Оскар Руджери, за да поиска обяснения.

„Един ден той почука на вратата и каза: „Мога ли да говоря с вас?“. Какво чаках? Той да каже „виж, не обичам да играя отляво“, защото аз го накарах да играе отляво, не знам… Той ми каза: „Не намирам смисъл в живота“. Ей така, от нищото“, обясни тогавашният му треньор Руджери.

След проваления трансфер в Реал Мадрид животът на халфа започва безнадеждно да се обърква. През 1999 г. по време на мач на дубъла срещу Ривър Плейт той скъса кръстни връзки на лявото коляно. Контузия, която го извади задълго от терена и започна да го потапя в дълбока депресия. Преди да посегне на живота си, Шарич даде предизвестие, но никой не знаеше как да му помогне, дори психиатърът, когото започна да посещава.

Това не беше единствената „тежест“, в която бавно потъваше Мирко. Инцидент с колата му беше добавен към списъка с нещастия, сложили край на живота на аржентинския талант. При катастрофа автомобилът му се вряза в друг. Другият шофьор решил да се възползва от случая, като се престорил, че е ранен. Сутринта, когато играчът на Сан Лоренсо се самоуби, той не отиде на тренировка, а е трябвало да свидетелства в съда за този предполагаем „инцидент“.

Макар че може би най-тежката катастрофа, която Мирко претърпя, беше срещата с любовта на живота му. Случи се в буеносайреския квартал Флорес, където живееше с родителите си. Фатална житейска прищявка, която майка му Ивана е можела да предвиди още преди фаталната развръзка. Шарич щял да става баща от момиче, което познавал от квартала. За разлика от заслепения син родителите му знаели за лекото поведение на младата жена и поискали да бъде направен ДНК тест на бебето.

Ако този син беше негов, той никога нямаше да сложи край на живота си или поне така вярваше майка му. Мирко не можеше да предположи, че тестът ще е отрицателен. Съотборниците му бяха направили десетки подаръци за детето, но как ще им обясни сега, че не е негово. Може би щяха да разберат, но Шарич никога не успя.

Той продължил връзката си и дори майка му се усъмнила, че планира да купи малка къща, за да живее с тях. Всъщност Мирко се срещал с младата жена няколко дни преди да сложи край на всичко, или поне така подозира Ивана. Ситуация, която Шарич никога не могъл да преодолее. Съществуват лоши хора и младият талант имаше лошия късмет да пресекат пътя му и да понесе удари, които животът му поднесе и той не можеше да разбере.

Шарич изпрати последния си сигнал за помощ, преди да заспи за последен път, и може би го направи несъзнателно. Той се сбогува с родителите си увери ги, че са чудесни, а когато майка му попита дали иска да му изпере дрехите за следващия ден, той отговори, че не го интересува. Нещо много странно за някой толкова внимателен и подреден като Мирко.

Ивана го намерила безжизнен в стаята му на онзи фатален 4 април 2000-ата. Шарич се обеси със собствените си чаршафи. Преждевременен край, потопен в дълбока депресия, резултат от зъл свят, който Мирко никога не могъл да разбере.