Мартин ВЛАДИМИРОВ

Що е то ротация и има ли почва у нас? Този въпрос си задават мнозина фенове на Левски, след като видят стартовия състав на сините за съответния мач и цъкат изумени с език при поредния избор на футболисти от страна на Хулио Веласкес. В американските спортове терминът ротация е много популярен и означава редовната смяна на играчите в състава или на определена позиция по време на мач. И това се прави през целия сезон. Целта на тази система е да се поддържа високо физическо ниво, да се избегнат контузии при натоварените графици и да се търси най-доброто тактическо предимство. Левски е в подобен сгъстен цикъл от началото на сезона с мачове в Европа и у нас. Веласкес опитва да ротира играчите си, да реди футболния си пасианс и да ги държи в кондиция. Но испанецът за пореден път показа, че

не познава

или не иска

да вникне

в специалността и спецификата на някои двубои в България. И подредбата на картите не се получава. Не успява да пригоди западноевропейския си манталитет към нашия. Нагледен пример бе даден в неделя в дербито с ЦСКА. Сините бяха изиграли труден, но пък сладък завършек европейски мач срещу Ягелония три дни по-рано. За отбора предстоеше пауза в шампионата и точно в този момент Веласкес реши да даде почивка на част от основните си играчи.

„Загубихме Сержиньо и Бурас за този двубой. Те са важни за нас. Бяхме без Акрам в много мачове. Събирайки липсата на тези играчи, може да намерим извинение, но имаме голям състав. Бала и Груич? Това беше нашето решение като щаб, да ги оставим на пейката. Важно е да имаме разбиране и критерии за двубоите. Беше важно да менажираме минутите“, каза Веласкес след загубата от ЦСКА.

Но точно без Бала и Груич сините загубиха остротата в атака и битката в средата на терена. По-изненадващо бе отсъствието на Евертон, с когото неизменно започваше състава в предишните мачове. А бразилецът не показваше умора в тях, макар вече ролята му да не е водеща, каквато бе през миналия сезон. Но 27-годишният южноамериканец във всеки един момент може да изстреля куршума и да улучи целта. За сметка на Бала в титулярния състав попадна Алекс Сентейес. Испанецът за пореден път не убеди, че заслужава такова място в отбора. Той и Майкон повече си пречиха, отколкото да си помагаха. Но недоумение породи и липсата на Груич в стартовата единайсеторка. И то при липсата на мотора в халфовата линия Сержиньо. Веласкес реши да

хвърли в битка

срещу

най-солидното звено

на червените Мубарик, Търдин и Рейналдо, който изпълняваше ролята на плеймейкър. Словенецът е загубил форма след контузията, която лекуваше и допусна редица грешки. Мароканецът не бе агресивен и губи единоборствата. А бразилецът не успяваше да разкрие силата си при липсата на пространства. Именно Груич с опита си, добрата игра в дефанзивен план, умението да намалява и вдига темпото при организирането на атаките щеше да е от голяма полза срещу червените.

В атака пък бе хвърлен 19-годишният Стивън Стоянчов, след като се бе окичил с аурата на герой при успеха над Ягелония. Младокът се потруди много, но така и не успя да стигне до положение, с което да затрудни вратаря на ЦСКА Фьодор Лапухов. Това отново може да се посочи като тактическа грешка. Защото в европейските мачове системата с фалшива деветка носи успех на Веласкес срещу тимове от калибъра на червените. А при решение да заложи на таран, то в такова дерби изборът на Сангаре, макар и не в кондиция, е по-удачен заради габаритите и агресията, която вкарва. При това положение Стоянчов отново можеше да влезе в ролята на жокер и пак да обере овациите.

„Когато излизаш срещу ЦСКА, трябва да заложиш на по-опитни играчи, които да доминират. Нещо, което направиха червените. Докато Левски разчита на някаква ротация и да играят повече футболисти. Това за България не важи. Левски не е нито Челси, нито друг от големите отбори от Висшата лига. У нас няма шампионат, а и в настоящия той не е пуснал веднъж един и същи състав. Да се утвърди ядро и покрай него да се гради“, категоричен бе бившият нападател на сините Петър Курдов пред „Тема Спорт“.

Веласкес е прав. Левски има голям брой футболисти. Нещо, което

допреди

няколко години

бе немислимо.

Но притежава ли Хулио класата да прави ротации във важните мачове? Отговорът по-скоро клони към отрицателния и испанецът не притежава равностойни смени. Защото играчи като Серафимов, Сентейес, Хвевертон, Кусо и Переа не показват, че могат да направят големи неща. Не поставяме в тази графа Търдин, Мубарик и Сула, тъй като те вече демонстрират качествата да са част от ротацията на тим, който преследва високи цели. През зимата селекцията ще бъде следена под лупа заради осигурените и солидни финанси, с които вече разполага Левски. И привлечените футболисти ще покажат дали сините ще качат още нивото. Шампионите се надскочиха през 2026-а, но има доста място за по-висок скок. И за финал закачка извън спортната тематика. Преди години България бе управлявана на ротационен принцип и това се оказа много грешно решение. Да видим дали Левски и Веласкес ще оборят твърдението, че ротацията няма почва у нас.