11-ти април за всеки един от нас е един обикновен ден, ден като всеки друг. Да, той наистина е ден като всеки друг, в който се събуждаме, ставаме от леглото, отиваме до банята, хапваме и обличаме дрехите си, за да отидем на работа. И ние извършваме толкова много и невероятни движения, за които дори не си даваме сметка и не сме благодарни ей така на бързо.

Но той изглежда съвсем различно за човек, който е болен от заболяването на Паркинсон, защото започва различно. Започва с трудност при завъртането, изправянето от леглото, трудност с придвижването и забавеност и несръчност при обличане. И изведнъж една обикновена дейност, която е отнемала 5 минути, сега отнема 45 минути.

11-ти април е датата, в която се сещаме за това заболяване и за хората, които страдат от нея. И изведнъж осъзнаваме, че физическата активност не е просто даденост, че трябва да я ценим и да сме й благодарни. Но за да можем да я ценим, то трябва да се грижим за нея и както при заболяването на Паркинсон да я практикуваме, колкото се може по-често.

В България по официални данни броят на болните от това заболяване е 13 000, но по неофициални данни, най-вероятно е и много повече. Тези прекрасни 13 000 човека се борят всеки ден за независимостта си и за всяко едно елементарно движение, което ние не ценим и дори не осъзнаваме, че извършваме.

За щастие, освен медикаментозната терапия, значително помагат и ежедневни физически упражнения. Излизат все повече данни и резултати от проучвания, които доказват, че забавянето на заболяването може да настъпи чрез повишаване на физическата ни активност.

Днес няма да си говорим обаче за фитнеса, а ще си поговорим за силата на човешката воля, за неограничените възможности, мотивацията и любовта. Ще ви разкажа за моя герой, моя пример и мой мотиватор, а именно моят баща. Ще ви разкажа за изминаването на пътя на Сантяго де Компостела с диагноза Паркинсон.

Този път е дълъг 800 км, прекосява Северна Испания, като крайна точка е катедралата в Сантяго. Извървява се пеша, с колело, на магаре или на кон, или поне за успешно преминат път се признават само тези “транспортни средства” и изминати поне 100 км.

Моето семейство почти всяка година изминава малък отрязък от пътя от 100-200 км пеша, както и 2024  останахме верни на себе си и го направихме, макар и със скромен общ километраж от 120 км. Тази година обаче се спряхме на португалския път, като започнахме от един невероятен град Виана де Кастело в Португалия и завършихме с Родондела в Испания.

Защо пътят е толкова важен?

“Камино” носи силно магнетично и поклоническо значение, той е място за споделени мигове с невероятни хора, за приказни открития и за вълшебства, вълшебства, които често не забелязваме и не оценяваме, като големите усмивки, подадената ръка в нужда, силата на човешкия дух и борбеност. Той е място за споделяне на житейски пътеки и уроци с непознати, които изненадващо се превръщат в приятели за секунди. Пътят на споделянето.

Като всяка друга година и моят баща сподели пътя си редом до мен и моето семейство. Всеки ден той вървеше между 12-20 км пеша и мака, че последните стъпки му бяха най-трудни, не се отказваше, а продължаваше напред.

Някои от вас ще си кажат “Какво пък толкова – и аз мога”?

Разбира се, всеки може, стига да поиска и да е в добра кондиция, но когато си диагностициран със заболяването на Паркинсон повече от 5 години  е доста голямо предизвикателство.

Дали му беше лесно?

Съмнявам се, особено във финалните участъци от пътя, но не се отказа, не спря и не се предаде.  И тук е моментът, в който искам да споделя, че личната мотивация, желание и борбеност са най-важни. Не се отказвайте да се борите, не изпадайте в апатия и депресия, защото, за жалост, често се случва при това заболяване поради ниските нива на допамин, защото без желание за промяна, тя няма как да настъпи.

Останете активни и не се спирайте!

Тази статия е за всички онези невероятни супергерои – нашите бащи, майки, роднини или приятели! Нека ги подкрепим, като ги мотивираме да се движат повече!

Статиите, които са част от тази рубрика, са предоставени от създателя на Двигателно ателие-Ултрея, място, в което можете да преоткриете енергията си и да се погрижите за тялото и здравето си, независимо от вашето ниво на физическа активност. Както и от създателя на информационна платформа за болестта на Паркинсон www.nesespirai.com.

С много обич към хората,

Вера Велинова