Защо сегашният Левски изглежда все по-чужд
На „Герена“ дойде нова власт с големи очаквания, но дистанцията с феновете расте
Желю СТАНКОВ
С всеки изминал ден Левски става все по-загадъчен, енигматичен и което е по-интересното – трудно достъпен. За отрицателно време се открои тенденция на един вид отчуждение и остава много малко до появата на първите по-категорични отрицателни оценки за състоянието на клуба, а оттам и на отбора. А предстои да се налее още масло в този огън и това е предстоящото поне тригодишно преместване на представителния тим на националния стадион „Васил Левски“.
Това е погледнато отгоре. По-задълбочен разрез на ситуацията изисква да отчетем, че процесът по продажба на мажоритарния пакет акции бе неизбежен. Рано или късно Наско
Сираков щеше
да осребри
присъствието си
с безсънните нощи и поразклатено здраве и само той си знае с колко нерви и снишавания пред значими фигури от високите етажи. Това не е моят Левски, е позната през годините сентенция, като се започне още от онова злокобно сливане със Спартак и се премине през яхването на синята идея от какви ли не политически и тъмни фигури.
Самият Сираков с подвеждането, да не назовем тежкия вариант на действието му, че ще бъде пазител на акциите, пораздели запалянковците, особено тези, с които заедно основа сдружението. Така или иначе, след като експертизата му го срещна с попадението Хулио Веласкес и започнаха да постъпват пари от продажбата на селектирани от Станимир Стоилов играчи, картите му се подредиха идеално и той попадна в златната баня, изкъпа се в аплодисментите на стотиците хиляди запалянковци и си тръгна през парадния вход. Супер, нали?!
Капацитетът на Сираков нямаше допирна точка със следващото стъпало, което се нарича нов стадион, и всичко, което изпълва със съдържание словосъчетанието „друга орбита“, която обаче неминуемо щеше да поразклати романтиката на „Герена“. И сега за нула време почти пълната промяна в Левски започна да инжектира дози антипатия сред аудиторията. Какъв е този, а кой е онзи до него, ама откъде се появиха хиляда и триста директори, които до онзи ден
не знаеха къде
е България
на картата…
В един момент ложата на националния стадион се преподреди, като на преден план на централните места седнаха непознати, но богати физиономии, а от така наречените наши остана само Даниел Боримиров, изтикан някъде назад. А на последното дерби отчетливо се забеляза отсъствието на Сираков, което не е никак, ама никак случайно. И както подобава на действителността на тази територия, на меките кресла има необявен субект, в конкретния случай Нено Михалев, който е нещо като делегиран представител на баш шефа, чийто мащаб на бизнеса не предполага често присъствие в България. Но общото е, че широката маса запалянковци няма достъп нито до собственика, нито до бизнес аватара му. Тоест достатъчно чужди са.
Сега да се разберем. Наско може би си е правил сметка, че след като види в сметката си първия транш от превода за пакета от над 85 процента от акциите, все пак ще остане на някакъв вид хранилка. Само че в корпоративния свят трудно разкриват в акционерните дружества постове, щатове и длъжности за минали заслуги, особено в случаите като този със Сираков, който продаде подарените му акции, дошли след гласуване от запалянковците. Този, който му ги подари, сам осветли и сумата от 15 милиона, платени от новите собственици. И малко шегичка – Васил Божков дори се избъзика, че Наско не го е почерпил и едно кафе.
Така отбелязахме един немалък и значителен период, в който романтиката и чистокръвното левскарство се бяха
запътили
към изхода
Последните трансформации обаче вече засилиха впечатлението, че запалянковците хем искат, хем не им стиска. Да си има наши легенди в клуба, но ако може Бостанджиев да построи стадион, а хората му да не са толкова много и навсякъде.
За създалата се обстановка можем да хвърлим камъни в градината на новия собственик, който някак още го играе прекалено деликатния богаташ с кадифените ръкавици. Футболната аудитория на Левски е свикнала на друг вид комуникация с ръководството и съпътстващите го фактори. Сега им се спуска един лъскав и напудрен ръководен орган и оттам насетне следват директор до директора, мила моя майно льо. Което в никакъв случай не означава, че тези хора са в повече. Идеята е, че може би обявяването на всеки следващ в официалния сайт и другите канали на клуба не е най-добрият подход. Крайният потребител иска да задоволи любопитството си и да получава своевременна информация за процесите в клуба. Като се започне с по-детайлна конкретика около стадиона и се завърши със селекцията на отбора. При сегашното дистанциране феновете остават с нереална представа, дори ако щете за новия директор по приходите, от когото се чака да прави фокуси с фланелки и какви ли не артикули и глезотии за феновете. Ще видим дали има някакво осезаемо раздвижване на Blue Friday, ако такава кампания бъде обявена в следващия месец. Но понеже никой дума не обелва, а
новият идва с
напомпана визитка
се чакат чудеса. Неуредиците и несъответствията с абонаментни карти и билети ще бъдат решени с един размах. Спортният директор и началникът на скаутското направление през зимата ще продадат всичкото шкарто от съблекалнята за добри пари, а за почти без такива ще вземат топнападател, останал неоткрит от големите европейски акули, както и всичко друго, от което има нужда треньорът Хулио Веласкес. Назначаването на специалисти с впечатляващи автобиографии автоматично кара привържениците да очакват мигновени резултати – перфектен маркетинг, безпроблемна тикетинг система и гениална зимна селекция с минимален бюджет. Във футбола обаче тези процеси изискват време, а сблъсъкът с реалността често води до бързо разочарование.
Разбира се, че това няма как да стане или поне на първо време е трудно осъществимо. Свидетели сме на типичния сблъсък между традиционната футболна романтика и модерния корпоративен модел, през който преминават редица европейски клубове при смяна на собствеността. Загубата на разпознаваемите лица е налице. Българският фен е свикнал клубът да има ясен, емоционален и леснодостъпен лидер. Смяната им с непознати хора с богати визитки, макар и логична от бизнес гледна точка, създава усещане за стерилност и отчуждение.









