Бившата звезда на Уулвърхемптън Адама Траоре пристигна в Дперотиво Ла Коруня през август, превръщайки се в едно от най-вълнуващите попълнения на тима. Проектът на клуба и приятелят му Обамеянг го убедиха да премине в новака в елита Мощният флангови футболист от Каталуния разказва пред AS за началото си в Барселона, престоя във Висшата лига, националния отбор и настоящите си цели в Депортиво, с който подписа договор до 2028 г.

Адама, пристигнахте в Депортиво без предсезонна подготовка. Помогна ли ви последната дълга пауза да достигнете вече стопроцентова готовност?

Да, напълно. Когато подписах, заедно с треньора и неговия щаб изготвихме план, за да достигна физическото ниво, което обикновено се постига по време на предсезонната подготовка. Тази пауза ми се отрази много добре, за да стигна до това състояние, а също и да продължа да работя върху тактическите задачи, които треньорът иска да изпълнявам в отбора.

Все още не сте започвали като титуляр. Как приемате това?

Всички футболисти искат да бъдат титуляри. Чакам своя момент и работя за него, но решението зависи от треньора. Това, което правя и се опитвам да правя, е да помагам максимално на отбора, за да побеждаваме. Това е най-важното. Разбира се, че искам да съм титуляр, но са необходими спокойствие, търпение и работа.

Последният ви мач като титуляр във Висшата лига е от октомври миналата година. Притеснявате ли се, че може да ви възприемат като футболист, който влиза от пейката, за да промени хода на мача?

В Англия донякъде ми се случи нещо подобно на сегашното. Пристигаш в нов отбор и започва определен процес. Когато дълго време не си започвал мач като титуляр, трябва да възстановиш необходимия физически ритъм. Всеки отбор и всеки треньор изискват различни неща. Сега например в Депортиво играя като крило, но и като халф-бек по фланга. Във Висшата лига играех повече като ляво крило. Задачите са различни и е нормално да е необходимо време за адаптация. Но в крайна сметка играех в Уест Хем, а преди това и във Фулъм.

Колко важно е за вас да добавите към играта си така наречените показатели – голове и асистенции?

Колкото по-често успявам да направя добър пас дори той да не завърши с гол или да отправя удар към вратата дори да не се стигне до попадение, толкова по-естествено ще дойдат и резултатите. Начинът ми на мислене е, че никога не съм същият човек, който съм бил вчера. Винаги трябва да се подобрявам. Да работя усилено и ако всеки ден правя крачки напред, ще бъда по-добър от предишния ден.

Напуснахте Испания много млад, за да заминете за Англия, а сега направихте обратния преход. Кое е по-трудно?

Заминах за Англия много млад. Мисля, че бях на 18 или 19 години, когато преминах в Астън Вила, и това беше огромна промяна за мен. Най-напред в културно отношение, но също и в начина, по който в Англия възприемат футбола от тактическа гледна точка. Там мачовете са с непрекъснати атаки в двете посоки. Доволен съм от периода си там. Сега съм в Испания и в Ла Лига, където вече играх шест месеца с Барса.

Преди да заминете толкова млад, се изграждахте в Ла Масия. Промени ли футболът живота ви?

Идвам от Оспиталет, по-точно от Ла Флорида, работнически квартал. Футболът ми помогна да се съсредоточа, да придобия дисциплина и благодарение на това да осъществя мечтите си.

Каква роля изиграха треньорите, с които сте работили, за осъществяването на тези мечти? Кой ви е повлиял най-силно в кариерата?

Доста треньори. Тони Пюлис в Мидълзбро, Тата Мартино, Луис Енрике, Нуно… Идалго също ми оказва голямо влияние в момента. На всеки етап от кариерата ми е имало треньори, които са оставяли своя отпечатък върху мен.

Какво си помислихте, когато Идалго ви каза, че ще играете повече като халф-бек по фланга, отколкото като чисто крило?

В миналото при Нуно вече съм играл по този начин. Това не е нещо непознато за мен. Щом съм можел да го правя в миналото, мога да го правя и сега.

Нуно е играл тук. Говорил ли ви е някога за Депортиво?

Не, за това не сме говорили. Знам, че е бил тук много години.

В Барса бяхте съотборник с Обамеянг. Как върви възстановяването му от контузията?

Много добре, много добре. През цялата си кариера е имал много малко контузии. Той е невероятен професионалист. Виждам го във фитнеса и постоянно се шегува. Мисля, че се възстановява чудесно.

Говорите за шеги. Именно той ви се подигра за пресконференцията, на която повторихте няколко пъти думата „общо взето“.

Това е дума, която всички използват. На онази пресконференция я употребих няколко пъти, а в това интервю нито веднъж (смее се). Живеем в свят, в който постоянно сме изложени на вниманието на медиите и хората трябва да говорят за нещо. За мен важното е свързаното с футбола, това, което трябва да правя на терена, и целите на отбора. Ако феновете обичат да говорят за такива неща, няма проблем, това не ми влияе.

При представянето си казахте, че Обамеянг е бил един от факторите, които са ви убедили да подпишете с Депортиво. Сближихте ли се много по време на общия си престой в Барселона?

Да. Оба е страхотен футболист, който е играл в големи отбори. Когато разговарях с него, ми обясни проекта на Депортиво и ме убеди. Имам много добри отношения с него не само на терена, но и извън него. Толкова важен футболист като Оба, с приноса си на терена и извън него, винаги е от голямо значение. Но в момента го няма и въпреки това трябва да постигаме възможно най-добрите резултати.

Друг голям футболист, с когото сте били съотборници, е Меси. Какви спомени пазите?

Беше невероятно, неповторимо преживяване. Той е един от най-добрите футболисти в историята и да го виждаш на живо… Нещата, които прави с топката, погледът му върху играта… Но не само Меси, който е емблема в историята на Барса и на футбола, а също Иниеста, Шави, Пуйол, Дани Алвеш, Неймар, Жорди Алба, Буси, с когото бяхме заедно и в националния отбор. Беше невероятно да деля една съблекалня с тях и да преживея тези моменти.

По-рано споменахте моментите във фитнеса с Оба. Прекарвате ли много часове там? Физиката ви едва ли е случайна.

Винаги се опитвам да избягвам прекалено много упражнения с тежести, защото генетично трупам мускулна маса много лесно. Но правя всякакви видове тренировки. Опитвам се да намаля до минимум риска от контузии чрез превантивна работа, тренирам, за да подобрявам различни аспекти от играта си… Стремя се да бъда професионалист.

Предизвиквал ли ви е някой съотборник през кариерата ви да видите кой може да вдигне по-голяма тежест?

Да, винаги са ме предизвиквали за това. Но засега в Депортиво никой не го е направил. Чакам (смее се).

Имате ли предвид някой конкретен кандидат?

Винаги се намира някой. Това е част от спорта, но става дума за здравословна конкуренция. Винаги съм готов и отворен към подобни предизвикателства.

Националният отбор вече затворена страница ли е за вас, или все още мислите за него?

Работил съм с Луис де ла Фуенте в младежките национални формации. Винаги съм на разположение. Ако той иска да ме повика, за да представлявам страната, в която съм роден… Беше огромна чест в миналото и ще бъде огромна чест, ако разчита на мен и в бъдеще.

Поставили ли сте си го като конкретна цел?

Не, не бих казал и това. Става дума за това да продължавам да работя, да показвам качествата си на терена, а оттам нататък селекционерът е този, който взема решенията.