Емил Велев винаги е интересен събеседник, като през 2018 г. гостува в предаването „Код Спорт“. Треньорът с прозвището Кокала бе последният треньор преди Хулио Веласкес, който изведе Левски до титлата – през 2009 г. Съответно бе и последният, който имаше шанса да води сините в пресявките на Шампионска лига – през кампания 2009/10 г. Тогава обаче Велев сензационно бе уволнен след две победи с общ резултат 9:0 от Санта Жулия.

Преди да поеме кормилото на тима Велев имаше шест години ролята на първи асистент в щаба още от ерата на Майкъл Чорни. 

Трикратен шампион на България и двукратен носител на купата на страната в един от най-силните отбори в историята на Левски. 

– Г-н Велев, в началото на века Левски беше абсолютен хегемон. Имаше стабилния финансов гръб на Майкъл Чорни. В кой момент се обърка посоката?

– Ще се върна на новопривлечените футболисти и непрекъснатите смени на треньори. В Левски има текучество, а виждаме, че моделът, който Лудогорец изгради е най-печеливш – с български треньор, с привлечени що-годе скъпи добри футболисти. Това носи резултат вече шест-седем години подред.

– При Левски се получи и нещо друго – смяна на собствениците. Непрекъснато имаше недоволство към Тодор Батков, след това имаше неяснота в собствеността, смениха се много спортни директори. Нямаше абсолютно никаква организация в клуба…

– Аз съм свидетел на периода, в който Левски наистина беше хегемон във всяко едно отношение. Не само на футболния терен, но и организационно. Всички нива бяха почти перфектни. Не можем да говорим за перфекционизъм, защото все пак сме в България, но Левски беше на много високо ниво във всяко едно отношение. Може би това помагаше за развитието на отбора. Но тогава имахме доста български футболисти – Боримиров, Телкийски, Гошо Петков… Играчи, които наистина бяха на много високо ниво. А като включим и чужденците, които не бяха много, но доста качествени – Дарко Тасевски, Седрик Бардон, Жоазиньо, Зе Соареш… В последствие видяхме, че се котираха добре и в Европа.

– Но дойде една финансова криза, при която като че ли цялата изградена къща се срути…

– Там беше моментът да се преценят нещата и да се каже, че може би една-две години ще бъдат „нулеви“, за да може да се изгради отново един гръбнак във всяко едно отношение. Трябваше да се тръгне отнякъде, а не да се лутаме непрекъснато в привличането на нови и нови чужденци, както футболисти, така и треньори. И увеличаването на дълговете, което става като снежна топка. Непрекъснато се увеличава и няма край.

– Какъв е коментарът ви за Делио Роси и неговото дело на „Герена“?

– Аз не съм човекът, който трябва да коментира този треньор. Той дойде с доста сериозна визитка. В България винаги сме се възхищавали на това, което се прави в Италия, Испания, Франция, Германия. Дойде с големи амбиции. Обеща да работи много с новите футболисти, които бяха привлечени, както през зимния, така и през летния период. Засега не виждаме много голяма сплав между треньорския екип и футболистите. Мисля, че някъде там комуникацията се къса. За мен е правилно, че ръководството застава зад треньора. Така трябва и да бъде. Има подписан договор и смятам, че иска да направи нещо с този отбор на Левски. Дали ще успее, ще покаже бъдещето. Тази огромна разлика в точките между първия, втория отбор и Левски е смайваща. Просто не знам защо така се получи изведнъж. Не беше толкова голяма, бяхме на 3-4 точки от първото място. Даже мисля, че бяхме и пред ЦСКА по едно време. След това нещата се объркаха. Не мога да кажа повече подробности, тъй като не съм в „кухнята“ на Левски и не знам как точно стоят нещата в спортно-техническия процес.

– Различно ли щеше да бъде, ако бе избран другият кандидат Аврам Грант? Знам, че ви е трудно да не бъдете пристрастен, защото сте приятели, познавате се много добре…

– Несъмнено щеше да бъде по-добре. Така си мисля, защото той е изграден главен мениджър. Щеше да има ядро от треньори и специалисти, повечето българи. Не крия, че може би и аз щях да бъда в това число. Знам му методите на работа, с какви стилове играе, както в Израел, така и в другите държави, в които е бил. Смятам, че щеше да бъде по-добрият вариант, но след като са избрали Делио Роси… Не знам каква е била причината, може би по-големите финансови претенции на Аврам Грант.

– Някои от легендите на Левски като Кирил Ивков призоваха да ви поканят за треньор, за да „вадиш кестените от огъня“. Бихте ли се съгласил да се върнете?

– Знам, че ми следите кариерата. Виждате, че се захващам с доста проекти, за които на първо четене бихте казали: „Велев е бил в „А“ група, ставал е шампион, три пъти е играл финал за купата и изведнъж отива в „Б“ група или става главен мениджър на Спартак (Плевен) във „В“ група.“ Може би това е довело легендите да пожелаят такова нещо, защото ми знаят характера и че съм непримирим във всяко едно отношение. Докарвам нещата до хубав край. Все пак от доста години се въртя в тази професия. Спокойно мога да кажа, че нямам проблем да съм на място, където „трябва да се вадят кестените от огъня“.

– Правилна и балансирана ли беше според вас последната селекция в Левски?

– Бяха привлечени много дефанзивни халфове в лицето на Гомес, Тиам и португалеца, който дойде от Динамо (Букурещ). Еднотипни футболисти. Стилът на Делио Роси е да се играе с по-малко крила, а едно време стилът на Левски беше стандартен – с крила и централен нападател, който все още се търси. Доколкото знам той е задавал параметрите на скаутите на Левски. Играчите са докарани, веднага са одобрени и са взети. Взе Белаид, който вече бе в Левски и видяхме как се представи. Това говори, че не познава качествата на този футболист.

– Много фенове се питат дали Делио Роси избира сам футболистите или някой му ги води. Какво смятате?

– Не знам Спас Русев и вторият след него г-н Иванов да са се нагърбили със задачата да водят играчи на Роси. Знаем откъде идват и с какво са се занимавали. Но пък имаше едно интересно изказване на Роси, че г-н Русев му е казал къде да играе Обертан. Това малко ме озадачи. Може би трябва да бъде попитан дали не го е казал на шега. В предишните си отбори Обертан играеше отляво или отдясно. Това му е най-удобното място, защото отстрани може да излъже, има бързината, има подаването. Досега беше бутан или като централен нападател, или зад нападателя, а там изобщо не му е мястото.

– Как гледате на думите на подалия оставка директор Асен Букарев, че в Левски „отвън ябълката е лъскава, а отвътре е гнила“?

– Може би Букарев трябваше да бъде много по-конкретен. Той си е подал молбата за напускане и тя му е била приета веднага. А знаете, че в България искаме да си подадем оставката, но да не ни я одобрят и да останем. Не знаем каква точно е ситуацията. Не мога да разбера това за „гнилата ябълка отвътре“. Може би трябва да бъде попитан какво точно визира. Да, 100% не е имало комуникация между него и Роси, но можеше да си го каже. „Аз говоря с Роси, а той не ми обръща внимание“ – най-нормалното е да го кажеш, да станеш и да си тръгнеш. След като си спортен директор и нямаш действия в тази посока, значи си излишен. Както беше случаят с Боримиров – казаха му, че е излишен. Питаха го дали иска в школата, той каза, че ще си помисли и накрая прие. Букарев трябваше да бъде по-конкретен в това изказване, защото е много лесно да хвърлиш в пространството неща, за които хората сега ще гадаят. Кое е „гнило“ – пари ли няма, селекция ли не може да се направи, топки ли нямат да играят, екипи ли няма? Лесно е – казваш, че не ти се дава да работиш. Италианецът не те разбира, не иска да те чуе, ставаш и си тръгваш. Все едно, когато бяхме с останалите от екипа, да не слушаме какво казва Сираков и да не го взимаме под внимание. Нямаше как да се случи! Или когато работих с Боримиров и за последно станахме шампиони, винаги сме имали разбиране в тази посока. Да, имали сме и разногласия, но те са се оправяли в хода на разговорите.

– Ако Левски остане без трофей този сезон, трябва ли Делио Роси да остане на поста треньор на Левски?

– Това вече е решение на ръководството на Левски дали вижда перспектива в това, което Роси върши. Вижда се, че първенството няма как да се спечели. За купата е по-възможно. Това ще донесе един малък позитив за това, за което бе доведен Делио Роси – за шампионската титла след толкова години. Ще донесе участие в Лига Европа, което също не е малко за отбор като Левски, който всяка година трябва да се стреми към това. Или пък да му бъде прекратен договора след първата година и да се привлече нов треньор. За мен най-правилният вариант е български треньор.

– Как оценявате Спас Русев? Бързо ли влезе във футболната ни действителност?

– Според мен бързо навлезе. То не е и много трудно, стига да имаш желание да отидеш на стадиона, да говориш с футболистите и с треньорите, да усетиш самата обстановка. Не мисля, че трябва да влиза в спортно-технически подробности, но пък след като дава пари, ще иска да се интересува от всичко, което става в клуба.

– Опасявате ли се, че събитията в ЦСКА могат под някаква форма да се повторят и в синия клуб и финансов колапс да се случи и с Левски?

– Няма как да го знаем. Трябва да се попитат хората, които отговарят за това нещо. Много е относително – бяха привлечени доста скъпи футболисти в Левски. Играчи, които взимат над 25-30 хиляди евро. Самият треньор взима около 60 хиляди лева бруто на месец. Има още трима-четирима помощници. Сметката трябва да са си я направили президентът и хората, които отговарят за финансовата част.

– Завръщането на дуета Сираков – Стоилов изглежда все по-невъзможно. Те ли са спасението за Левски?

– Стоилов винаги има място в Левски, но в момента той е в друго измерение. Не виждам в близките години как това може да се случи, освен ако шефовете не решат да направят нещо драстично. Да се види, че има стройна организация, перспектива в бъдещето и тогава самият Стоилов да се съгласи и да дойде в нашата действителност. Нещата със Сираков са съвсем други. Винаги е добре дошъл в Левски. Не знам точно къде е границата между завръщането и незавръщането. На пръв поглед изглежда далечна, но пък всичко е до разговори и до разбиране.

– Ще ви върнем години назад – уволниха те след две победи с 4:0 и 5:0 в Европа. Какво се случи всъщност преди десет години? Защо се стигна до този развод, който не беше по взаимно съгласие?

– След една много тежка година вече бях треньор на Левски. Батков ме питаше дали ще влезем в тройката. Казах му, че за мен друга мисъл, освен спечелването на шампионската титла и на купата на страната няма. Даже когато победихме ЦСКА с 2:0, си бях написал резултата предварително и му го показах след мача. Оттогава стана ясно, че ще станем шампиони, макар той да не го вярваше. Може би настроенията в лагера и сред феновете бяха, че след напускането на Стоилов и Сираков друго нещо не може да съществува и да стане по-добре. А видяхме, че станахме шампиони. Доколкото си спомням, след моето отстраняване, влязохме и в групите на Лига Европа. Дойде Ратко Достанич и тотално разби отбора. След това бе поет от спортния директор Георги Иванов–Гонзо. Тогава нещата започнаха да отиват надолу. Може би това бе основна и фатална грешка на г-н Батков. Той ми обясни в един много откровен разговор, че го срещнал един таксиметров шофьор на аерогарата и му казал, че Левски играе много слабо и затова е направил този ход. Спомням си, че след първия мач на „Герена“, когато бихме андорците с 4:0, той излезе пред феновете и каза, че може да се случи всичко, но не и да смени Велев. Явно тогава настроението е било такова, че не са искали Левски да върви напред.

– Имаш и безспорно чувство за хумор. Губите ли го през годините или го подобрявате?

– Според мен го подобрявам. Гледам да се отнасям по-шеговито, но се стремя да съм перфекционист в това, което искам да правя. До каква степен се получава? Статистиката говори и хората, които следят моето развитие. В този живот трябва да съчетаваме нещата. И сериозните, и шеговитите неща да вървят ръка за ръка.

– Какви са отношенията ви с футболистите на ЦСКА, срещу които си играл през годините? Имате ли приятели сред тях?

– Не се виждаме, рядко се чуваме, но са ни перфектни отношенията с Гошо Димитров, Лъчо Танев, Недялко Младенов, Стойчо Младенов… Разбира се, Христо Стоичков на първо място, въпреки че имахме сериозни дрязги, когато бяхме млади.
– Работихте на много места в България – професионално ли се управлява футболът у нас?

– В местата, където съм бил, а и където съм в момента, гледам да е професионално. Така трябва да се отнасяме към тази професия. Естествено, когато отидеш в по-долна група, тези неща малко поизбледняват, но пак се стремим да извлечем максимума.

– Дълго играхте в Израел, приятел си с местното величие Аврам Грант. Защо не пробвахте там треньорска кариера?

– Имал съм оферти оттам, но съм преценил, че в България ще се реализирам по-професионално, отколкото в Израел. Това е било главната ми идея.

– Съпругата ви Бояна има ли пръст в това да не отидете в Израел?

– Не, ние изкарахме прекрасен период в Израел. 15 перфектни години. Имаме само хубави спомени оттам. Не мога да кажа нищо лошо за тези страна и хора.

– Харесвате ли си прякорите Джеймс, Кокала? Как се появиха?

– В младежките години какви ли не прякори се измисляха – Гибона, Катъра, Вълка… Имаше един запалянко Ванчо Печката и той ми измисли прякора Джеймс, така ми викаше. А Кокала може би, защото структурата ми бе такава, с по-изразена костна система. С хората, с които съм играл в юношеските години, сме имали много хубави спомени. Затова нашето поколение и малко по-възрастните ни помнят като сериозни момчета, които дават всичко за отбора си.