Чудото Фрозиноне: как отборът се превръща в реален претендент за евротурнирите
Stefano Silvestri/GOAL.IT
Новакът Фрозиноне разгроми Лече с 5:1 и заема шестото място, само на точка зад Милан и с три преднина пред Ювентус и Наполи. И всичко това най-вече благодарение на футбол, който на моменти е истинска наслада за окото. Ако първенството приключеше днес, Фрозиноне щеше да играе в Европа. При това като новак в елита. Може да звучи забавно, но всъщност говорим за нещо съвсем сериозно.
Отборът на Масимилиано Алвини е абсолютната сензация на първенството. Но тъй като нищо не се случва случайно – нито в живота, нито във футбола – впечатляващото представяне на Фрозиноне има своите обяснения. И то не едно, а няколко. Всички те са изключително важни за изграждането на една мечта, която този път жителите на града се надяват да продължи дълго.
СТРАХОВИТА АТАКА
Преди победата с 4:1 над Лече имаше равенство 4:4 с Аталанта. Преди това Фрозиноне победи Сасуоло с 4:2. А още по-рано разгроми Фиорентина с 3:0 като гост. С други думи: отборът бележи голове и то много. Тимът на Алвини, и това е наистина невероятен показател, се е разписал 13 пъти в последните си три срещи. Това означава средно над четири гола на мач, разпределени почти поравно между двубоите със Сасуоло, Аталанта и Лече.
Като цяло нападението е направо страховито. И под нападение се разбира цялостната офанзивна продукция: Фрозиноне има третото най-резултатно нападение в първенството с 21 гола, колкото е отбелязал и Лацио, като единствено Интер и Рома са пред тях. Символ на тази резултатност е Антонио Раймондо, който оглавява голмайсторската листа. Но далеч не е само той. Срещу Лече например се разписаха и Кало, и Чикела. А това са двама полузащитници. Вече седем футболисти от състава на Алвини са отбелязали гол от началото на първенството. Последният е румънецът Даниел Бирлиджа, който довърши Лече за 4:0 и 5:1. Това е достатъчно показателно.
ФУТБОЛЪТ НА АЛВИНИ
Това, което впечатлява във всеки мач, е футболът, който Фрозиноне демонстрира: директен, смел и освободен от всякакви задръжки. Именно този манталитет Алвини беше изградил в отбора още в Серия Б, където завърши сезона с второто най-добро нападение след Венеция. И след изкачването в елита нищо не се е променило.
Футболистите на Фрозиноне не се страхуват от нищо. Нито от по-силното първенство, нито от съперниците, срещу които трябва да се изправят. При дебюта срещу Ювентус те бяха малко притеснени и създадоха твърде малко опасности пред вратата на Викарио. Но дълбоко в добавеното време бяха на сантиметри от изравняването, когато Калвани уцели напречната греда. След като се адаптира към изискванията на Серия А, Фрозиноне буквално полетя. И започна да наказва почти всички съперници.
Първо пострада Фиорентина, при това с разгромното 3:0 след впечатляващо първо полувреме. След това дойде успехът над Комо. А равенството 4:4 с Аталанта, извоювано след обрат в развоя на срещата, имаше почти стойността на победа.
КАЧЕСТВОТО НА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ
Днес Фрозиноне разполага с ясно изграден игрови модел. Футболът му е красив за гледане и носи отлични резултати. Това до голяма степен се дължи и на качествата на отделните изпълнители, защото без тях трудно можеш да стигнеш далеч.
Разбира се, на първо място е Раймондо. Осем гола, последният от които срещу Лече, и онзи ненаситен стремеж да атакува всяка топка, който отличава големите централни нападатели. Същият глад за успехи, който характеризира и целия Фрозиноне. Именно затова левичарят, чиито права принадлежат на Болоня, е идеалният централен нападател за Алвини.
Но когато говорим за качество, няма как да не споменем Гиорги Квернадзе. При пристигането му във Фрозиноне някои го сравняваха със сънародника му Кварацхелия, предизвиквайки немалко усмивки. Днес обаче никой вече не се смее. Защото другият грузинец не е Квара, това е ясно, но е един от футболистите, превърнали се в лица на настоящото първенство. На отсрещния фланг блести Фарес Геджемис, чието задържане се оказа своеобразен трансферен удар за Фрозиноне след всички сътресения през лятото.
Отлично попадение се оказа и привличането на австриеца Шмид, докато Кало разкри напълно потенциала си почти на 30-годишна възраст. И такива неща се случват. А какво да кажем за младия вратар Палмизани? Срещу Комо той получи оценка 9 във фентъзи играта „Фантакалчо“. Нещо почти невиждано!
ПРИМЕРЪТ ОТ СЕЗОН 2023/24
Всичко е прекрасно и изглежда фантастично. Фрозиноне е шести, намира се в зоната на евротурнирите, а нападението му е истинска голова машина. Но помните какво се случи през сезон 2023/24, нали?
Тогава треньор беше Еузебио Ди Франческо. В състава беше Матиас Суле, наред с други талантливи футболисти, а играта на жълто-сините печелеше всеобщи симпатии. И тогава класирането след деветия кръг беше добро, макар и далеч не толкова впечатляващо, колкото днес: 12 точки и шест преднина пред зоната на изпадащите.
Но в един момент онзи Фрозиноне изгуби посоката. През втория полусезон отборът постигна едва три победи, една от които дойде в предпоследния кръг срещу Монца. Ди Франческо остана начело до самия край. Ръководството реши да не го освобождава, но накрая кошмарът се превърна в реалност. Загубата от Удинезе и победата на Емполи над Рома доведоха до изпадането на Фрозиноне.
Именно това е предупреждението към сегашния отбор: всички трябва да останат нащрек до последния кръг, за да избегнат спадове в концентрацията и сривове като онзи отпреди три години. Но за тези неща във Фрозиноне ще мислят по-късно. След разгрома с 5:1 над Лече и шестото място в класирането сега е моментът за мечти.









