Жаклин МИХАЙЛОВ

2024-та бе една обикновена година за футбола, който увеличи размерите си до първа икономика в света. Подобно съждение е трудно за доказване по класическия начин, но няма никакво съмнение, че световният феномен постоянно регистрира увеличение на БВП в двуцифрени размери. Футбол се играе всеки ден по всяко време спрямо времевите пояси на планетата. И

по нищо

не изглежда

че на някого от милиардите последователи ще му омръзне. Дори вездесъщите електронни устройства се оказват безпомощни пред влечението към онова, което се случва на зеления правоъгълник. Стадионите комай останаха единственото място, където зрителят вперва поглед от първата до последната минута в случващото се на терена.

Един по-скептичен и негативен анализ вероятно би намерил основания да вкара футбола в скучните отборни зрелища, защото няма кой знае какво щастие в само няколко голови попадения за цели 100 минути с продълженията! Но нищо не може да попречи на магията.

И след това задължително лирическо отклонение или по-скоро ода за великата игра, какво всъщност се случи през 2024 година? На първо четене традиционните неща от програмата. Изиграха се обичайните турнири и клубни първенства, както и традиционните мачове с участие на нациите. Бройката вероятно надхвърля няколко десетки хиляди, но в съзнанието остават черешките върху тортата. Испания стана европейски шампион, Аржентина – първенец на всички Америки, Реал отново е на своята кралска позиция, а покрай него като верни поданици щъкат Аталанта и Олимпиакос. В Топ първенства голямата промяна се случи в Бундеслигата, където Леверкузен вече не е Неверкузен, защото свали от върха Байерн Мюнхен. Във Франция обаче ПСЖ затвърди хегемонията си, същото се случи в Англия с Манчестър Сити и в Италия с Интер Милано. А Реал Мадрид направи дубъл, който стана и требъл след спечелената световна клубна титла съвсем наскоро. Както се вижда, разместванията стават все по-трудно начинание, защото силните стават по-силни, а слабите не могат да изплуват достатъчно нагоре.

И към безспорното събитие на годината, каквото бе

Евро 2024 в Германия

Получи се запомнящо се първенство, като главния отпечатък сложиха зрителите. Просто изпъкваше морето от хора по трибуните, което липсваше преди 3 години на предишната надпревара. Страхотни стадиони без нито едно празно място – това направи за футбола държавата Германия. И за благодарност от масите Бундестимът бе най-ощетеният тим на собственото си първенство. Но пък е прието да се твърди, че винаги до титлата достига най-заслужаващият я и това безспорно бе Ла Фурия Роха. Страхотно първенство за испанската футболна армада, която показа, че там, където е текло, пак ще тече, и то в изобилие. Уникален отбор откъм преливащ талант бе съставил анонимният до този момент треньор Де ла Фуенте. А самият той доказа, че във футбола винаги има един вакантен стол, определен за поредния любимец на съдбата.

Почти по същото време в нещо като първа прелюдия към бъдещото световно първенство през 2026 г. се проведе обединената Копа Америка в САЩ. 10 фолклорни състава от южната част и още шест от по-северни дестинации направиха един запомнящ се шампионат. И изводът е, че на терена играят 11 срещу 11 и по дефиниция всичко е възможно, но винаги накрая ликуват гаучосите. Аржентина вече натрупа

три поредни

големи отличия

което исторически не е било по силите на никой друг. Пита се дали няма да им омръзне и да предадат поне един от двата шампионски пояса през 2026-а на следващия претендент.

Препускането през двете големи съперничества на националните отбори няма как да премине без споменаването на двете икони на модерния футбол – Меси и Роналдо. Независимо от пределната си за футбол възраст и двамата присъстваха с различна тежест на турнирите. Но по-важна е насоката, че вече почти на 90 процента е сигурно, че двамата ще украсяват за последен път в техните уникални кариери и световното през 2026 г. Това

не е само

лично желание

Светът го иска, защото както се вижда, такъв като тях трудно скоро ще се роди. Наследниците им засега изобщо не достигат тяхното космическо ниво и макар футболът да няма никакви проблеми, все пак ще премине през униние след окончателното напускане на сцената от двамата велики тенори.

Но националните отбори са за временна консумация, а 99 процента от играта е съсредоточена всяка седмица от понеделник до неделя в клубните първенства и международни съперничества. И върхът на сладоледа е победата в най-комерсиалния и престижен турнир, вървящ във все по-учестена възходяща. Естествено иде реч за двете големи букви ШЛ или Шампионска лига. През 2024-та се случи обичайното и отново играчите и феновете на Реал празнуваха във фонтана Сибелес. Доказа се, че във футбола има неща, които са

посочени свише

Защото Реал, без да е галактически, пак прибира със завидна лекота тумбестата купа с ушите в музея на „Бернабеу“. Другите двама подгласника обаче бяха извън протокола. За пръв път в своята история до европейско отличие достигнаха италианската богиня Аталанта и отборът от Пирея – Олимпиакос. Но това са все успехи в подножието на върха.

И все пак в този спорт има щипка магия, която надхвърля размерите на футболното игрище. Ако беше само до 90-те минути, победите или загубите, тази игра отдавна нямаше да е това, което е. Има други колективни спортове, в които зрелището в пъти надвишава същото във футбола. Но само в него се случват особени неща, които се назовават като мигове на величие. И до величието върви като ръка за ръка страданието. Възход и падение, това предоставя играта на своите верни почитатели. А оценката често идва и след като даденият герой е напуснал нашия свят. В личната ми класация начело стои раздялата ни със Свен Горан Ериксон, който ни обогати с едно трогателно прощаване. Това също е начин да се направи нещо за футбола, дори на път за отвъдното.

В съвсем друг аспект се случи и раздялата между Ливърпул и Юрген Клоп. Усмихнатият германец се беше превърнал в емблема на този велик футболен клуб и докато Арне Слот не започна да ниже победи, ни се струваше, че нито ще съмне, нито ще мръкне без Клоп. Но краят на годината сложи и още едно магическо изживяване, доказващо, че футболът е емоционален вулкан. Преобладаващото мнение бе, че Гуардиола се е качил на Еверест и нищо не може да го свали оттам. Оказа се, че дори най-големите не са застраховани до попаднат в ада.

Естествено за 366 дни се случиха хиляди интересни неща във футбола, но на една вестникарска страница няма място за всички. Същественото е, че играта непрекъснато ражда легенди и това няма скоро да спре.