Световният шампион по вдигане на тежести в категория до 85 килограма от Вроцлав 2013 Иван Марков си поставя за цел спечелването на олимпийски медал от Игрите в Летни олимпийски игри 2028. 37-годишният Марков, който е и двукратен европейски първенец от Тирана 2013 и Тел Авив 2014, в края на миналия сезон реши да се завърне в състезателната тежка атлетика след повече от седемгодишна пауза.

Той се готви през последните няколко месеца под ръководството на Милко Георгиев и Атанас Литков, които доскоро бяха част от щаба на настоящия олимпийски, световен и европейски шампион Карлос Насар.

Марков се размина с олимпийски медал на Летни олимпийски игри 2012 заради едва 10 грама по-голямо лично тегло от това на египтянина Тарек Яхия, като остана четвърти в двубоя. Сега обаче той има амбицията да стигне до подиума в Лос Анджелис.

„Един ден се погледнах в огледалото и видях един неостаряващ човек, който все още има какво да покаже на българския народ и да направи нещо в негова чест. До момента тренировките вървят прекрасно. Набираме сила и кондиция. Следва нов етап от подготовката с вдигане на тежести. Основната ми цел е да взема медал от Олимпиадата през 2028 година в Лос Анджелис. Дотогава ми предстоят няколко състезания, които са за квоти, и трябва да се представя максимално блестящо на тях“, коментира Марков в интервю за БТА.

Първото голямо състезание, на което той планира да участва при 85-килограмовите, е Световното първенство в Китай през октомври.

„Първата ми цел е да участвам на Световното първенство в Китай в края на октомври, като се надявам да вляза в осмицата, защото за квалификацията ми трябва класиране в топ 10. Това не е единственото състезание, което дава олимпийски квоти, но е първото предстоящо, което ще ми даде възможност и да получа финансиране от държавата, за да мога да си помогна в по-нататъшната подготовка. Реалистично погледнато, вероятно няма да мога да се преборя за отличие, но мисля, че ще мога да покажа на всички, че все още ме бива“, каза още Марков.

„Както съм много далеч, така и съм много близо. Всичко зависи от това как ще протече подготовката – тренировъчният процес, възстановителният процес и финансовото обезпечаване. Много неща зависят не само от мен. Единственото, което може да спъне нещата, е финансовата страна. Налага ми се да не работя, нямам приходи, а за да мога да направя нещо – да отида на Олимпиада, а преди това на Световно и Европейско първенство и на Световни купи, за да завоювам олимпийската квота – трябва да покривам ежедневните си разходи. За момента нямам нужда от космически суми от порядъка на 20, 30 или 40 хиляди евро. Необходима ми е много по-скромна сума, за да мога да поемам ежедневните си разходи. Надяваме се да отидем на едно голямо първенство, а след това съм сигурен, че големите спонсори сами ще ни потърсят“, добави тежкоатлетът.

„Никой сега не вярва, че един 37-годишен човек ще направи нещо. Сигурен съм, че много хора мислят точно така, но именно на тях искам да кажа, че когато един ден изляза на подиума и вдигна ръце, ще им пожелая да са живи и здрави“, каза още той.

Марков за последно е участвал в състезание по вдигане на щанги през 2018 година.

„Тънкият момент е, че през тези години съм се съхранил. Не съм толкова възрастен и сега искам да докажа, че възрастта не е толкова голям фактор. Важното е да имаш желание и правилен подход към това, което искаш да постигнеш. Да, ако бях на 50 години, най-вероятно нямаше да стане, но предвид сегашната ситуация мисля, че е напълно възможно това, което искам, в което вярвам и съм сигурен, че може да се случи, да стане“, категоричен е той.

Атанас Литков заяви, че е останал впечатлен от Иван Марков, когато двамата са се засекли на лагер във Варна в края на миналата година, където Марков е бил в ролята на треньор на английски състезатели.

„Бях на лагера с Карлос, но, виждайки Иван отстрани, забелязах, че е доста бърз и рязък. Казах му: „Човек, връщай се“. В България няма много качествени атлети и видях, че ако се подготви добре, има всички шансове, а до Олимпиадата остават още две години. Особено ако имаме някаква подкрепа, най-вече финансова, защото професионален спорт без финансиране трудно може да се развива.“