С над 300 мача в испанската Сегунда дивисион и кариера, оставила следа както в испанския, така и в българския футбол, Хосу Урибе направи равносметка на своя път и сподели вижданията си за развитието на играта. В интервю за испанското издание Futbolverdadero бившият наставник на Берое коментира промените в съвременния футбол, шансовете пред младите играчи, значението на футболните школи и все по-силното влияние на бизнеса върху спорта.

Според Урибе професионалният футбол е претърпял сериозна трансформация през последните 20 години. Методите на работа са се развили значително, а всеки компонент от играта се анализира в детайли – от физическите показатели до техническите и тактическите характеристики на футболистите, както на индивидуално, така и на отборно ниво.

„Днес футболистите са атлети. Имат брутален, огромен физически компонент, защото се работи по всички аспекти – хранене, мускулатура, индивидуална подготовка… Всеки работи на своя максимум, за да се превърне в атлет. Но дали това подобри футбола? Не. Не мисля, че футболът е по-добър. Дори смятам, че е по-скучен“, категоричен е Урибе.

Испанският специалист смята, че прекомерният акцент върху тактиката и физическата подготовка е направил играта по-предвидима, оставяйки все по-малко пространство за индивидуалния талант и импровизацията.

„Мачовете се превръщат в много скучни срещи. Това е моят опит в съвременния футбол“, допълва той.

Урибе пази отлични спомени от престоя си в България, където води Берое в два различни периода. Той изрази признателност към клуба и българския футбол, като направи и оценка на разликите между водещите отбори и останалите в родното първенство.

„Много съм благодарен на България, на българския футбол и на Берое. Преживях две брутални години в Първа дивизия, работейки с отлични футболисти. В България има огромно разделение между Левски, ЦСКА и Лудогорец – три брутални отбора, които се състезават сериозно в Европа. Останалите са на друго ниво, както икономически, така и спортно“, анализира той.

Бившият наставник на старозагорци отбеляза и уважението, което е получил в България, особено към испанските специалисти и футболисти. Той призна, че това е едно от нещата, които са направили престоя му у нас толкова специален.

„В България ценят и уважават много чужденеца, испанския треньор и испанския футболист. Истината е, че там попаднах на точното място. Първата година всичко беше феноменално. Втората, когато пристигнах, ситуацията беше много сложна, но бях много близо до постигане на целта. Хората ме ценят и уважават, оставиха ме да работя. Насърчавам испанските треньори да излизат навън. Светът е голям и има много държави, които ценят работата ти.“

Урибе засегна и темата за развитието на младите футболисти. Според него те трябва да получават повече възможности за изява, но същевременно е необходимо и сами да полагат повече усилия, за да заслужат мястото си в професионалния футбол.

„Много ми е забавно, когато за играч на 21 или 22 години казват: „Той е млад, все още е млад“. На тази възраст, за да влезеш в професионалния футбол, трябва да те пуснат да играеш. Няма друг начин“, казва той.

Испанецът е категоричен, че клубовете трябва да разчитат повече на собствените си академии, но и младите футболисти трябва да поемат инициативата и да докажат, че заслужават шанс.

„Като треньор винаги казвам, че трябва да се залага на хората от школата, да, но хората от школата трябва да направят крачка напред – нещо, което мисля, че в момента не правят“, отбелязва Урибе.

Въпреки трудностите и личните жертви, които треньорската професия изисква, специалистът продължава да гледа на футбола със същата страст. Той подчертава, че обучението на играчите трябва да бъде непрекъснат процес, независимо от техния опит и статут.

„Никога не трябва да спираме да обучаваме. Защо? Защото професионалните играчи имат много недостатъци и си мислят, че знаят всичко, но не знаят нищо“, споделя той.

В заключение Урибе обърна внимание и на все по-силното влияние на корпоративните интереси върху футбола. Според него играта не трябва да губи своята същност заради превръщането си в индустрия, в която финансовите интереси често излизат на преден план.

„Професионалният футбол се превърна в бизнес. Бизнес, в който корпоративни групи купуват клубове, управляват ги и поставят свои хора. Но футболът е нещо повече. Има игра, има тренировки, има много неща, които трябва да продължим да пазим“, завършва Хосу Урибе.