Тодор Ковачев, webcafe.bg

Неведнъж през последните години Жозе Моуриньо беше обявяван за приключил за големия футбол.

Дълго време кариерата му беше в упадък, а тенденциите в играта сякаш отдавна го бяха подминали. И той беше започнал да изглежда като реликва от миналото, която стои някак нелепо в съвременността.

Скептицизмът към прочутия португалски треньор много пъти се оказваше основателен, но завръщането в Реал Мадрид му даде неочаквана възможност да се докаже отново на най-високо ниво.

И трябва да признаем, че в най-значимия тест за него до момента, Специалния се оказа на висотата на поставената задача и успя да повали Барселона на “Камп Ноу”.

Същата Барселона, която се радваше на мечтано начало на сезона, имаше само победи в Ла Лига и влезе в Ел Класико с над 4 отбелязани гола средно на мач, преклони глава пред Реал на Моуриньо.

“Белите” победиха с 2:1 с два гола на Килиан Мбапе и напомниха, че когато става въпрос за такъв мач, този треньор и този отбор винаги са способни да избухнат.

Моуриньо демонстрира това, което умее най-добре – от позицията на аутсайдер според предварителните очаквания, той беше разучил съперника до най-малкия детайл и беше изработил точния план, за да го неутрализира.

И досущ като най-успешните тимове на Жозе през годините, неговият Реал Мадрид направи показно по ефективност, адаптивност и непримиримост.

Естествено, успехът дойде трудно, не липсваше задължителната доза шанс, а независимо че беше далеч от най-добрия си облик, Барса създаде достатъчно положения и можеше да спечели.

Отлично организирана контраатака и грешка на Жерар Мартин при изчистването на топката доведоха до първия гол на Мбапе.

Каталунците изравниха през второто полувреме с 15-ия гол на Рафиня от началото на кампанията и в тези минути пълният обрат изглеждаше много възможен.

Но Андрий Лунин, който беше на вратата само защото Тибо Куртоа се разболя, спаси по страхотен начин удар с глава на Мартин и така даде възможност на отбора си да търси победата.

А в 88-ата минута едно включване напред на резервата Едуардо Камавинга осигури победния гол, вкаран от Мбапе на празна врата.

Цялостно “Белия балет” напълно опроверга онези, които прогнозираха, че Барса ще доминира тотално и даже ще разгроми гостите.

Съставът на Моуриньо влезе в здрава битка, беше изключително организиран с топката и без нея, постоянно носеше опасност на контраатака.

Всички фундаментални решения на треньора бяха правилни, като започнем от тактиката, минем през титулярния състав (с Бернардо Силва като неочакван титуляр) и стигнем до печелившите смени.

Барселона владееше повече топката и имаше повече удари към вратата, което не е изненада, но всъщност статистиката показва три големи голови шанса за Реал срещу само два за “блаугранас”.

А очакваните голове (xG) също са в полза на Реал – 1.95 срещу 1.19.

Всички съмнения, с които се сблъска Моуриньо при завръщането си, поне засега бяха опровергани, и то по категоричен начин.

13 години по-късно португалецът все още не е загубил специалната си аура и намери рецепта за преодоляване на страховит пряк конкурент – какъвто беше и Барса на Пеп Гуардиола в онзи култов период от първенството на Испания.

Вчера на “Камп Ноу” Реал Мадрид имаше конкретен план как да атакува.

Целта беше противникът да бъде примамен да пресира към десния фланг на Реал – зоната на Феде Валверде, който пак игра като краен защитник.

Когато каталунците се скупчваха в тази част на игрището, за да упражнят яростната си преса, кълбото се прехвърляше рязко вляво, където имаше предостатъчно свободни пространства за развиване на бързо нападение.

Беше избран левият фланг, защото там Ламин Ямал пресира по-бавно, отколкото Антъни Гордън на десния, и понякога реагира със закъснение.

По този начин се случи атаката за откриващия гол, когато празното пространство отляво позволи на Марк Кукурея да се включи и да продължи към Ян Диоманде, който отправи ключовото центриране.

Знаем колко задушаваща е пресата на Барселона и повечето опоненти не намират противодействие за нея. Но планът на Моуриньо беше много конкретен и той правилно беше идентифицирал Ямал като слабо звено в пресата, беше измислил и как да се възползва от тази слабост.

Друг съществен аспект от тактиката на Реал Мадрид беше построяването на защитния блок.

Реал не изпадаше в глуха защита и Моуриньо не паркира автобуса, а вместо това заложи на среден блок във формация 4-2-3-1.

Дори през второто полувреме, когато тимът на Ханзи Флик натисна сериозно и Реал се прибра по-назад, не се стигна до отчаяно опълчение пред и около наказателното поле.

Ефективната персонална опека в халфовата линия изигра основна роля, защото не позволи на каталунците да разиграват толкова свободно, колкото го правят в повечето си мачове.

Всеки от полузащитниците на Реал играеше човек за човек – Джуд Белингам пазеше Родри, Бернардо Силва беше залепен за Педри, а Орелиен Чуамени охраняваше Фермин Лопес.

Конкретно Белингам беше феноменален във всеки аспект и беше вероятно най-добрият на терена.

Англичанинът смущаваше играта на Родри в дълги периоди, беше страшно дисциплиниран при разнообразните си задачи в различни зони и помогна много в атака.

Другият голям герой, който заслужава да бъде отличен, е Марк Кукурея.

Той съумяваше да спира Ламин Ямал в повечето случаи и същевременно да прави своите пробиви в предни позиции.

В ситуация, в която почти всеки ляв бек в света би изживял кошмарни 90 минути, Кукурея надигра Ямал и в защита, и в атака.

Даже не му се случва за първи път.

Миналия сезон Ямал изнесе най-слабия си мач за цялата година тъкмо срещу Челси, когато пак трябваше да се справя със съотборника си от националния тим.

Все пак срещу Реал каталунците създадоха достатъчно положения, които се откриха и пред Ламин, и пред Рафиня и Антъни Гордън.

Но атаката им не функционираше както обикновено, дали заради противодействието от страна на “кралете”, дали заради преумора, пренавиване или по друга причина.

Беше необходим късмет в полза на Реал, както и слаб ден за Барса, за да се случи изненадата на “Камп Ноу”, но беше задължително и Моуриньо да подготви безотказно работеща тактика.

Треньорът го направи и спечели най-важния си мач до момента през своя втори период в Кралския клуб.

В резултат, Ла Лига отново изглежда оспорвана и непредсказуема, а каталунците вече водят само с 2 точки пред Атлетико Мадрид и с 3 пред вечния си съперник.

Тази победа е и персонален триумф за самия Моуриньо, който изпрати недвусмислено послание към футболния свят – че все още мястото му е на голямата сцена и е най-силен точно когато твърде много хора прибързано го отписват.