Футболната легенда и бивш национален селекционер Красимир Балъков беше гост в рубриката „Гостът на Sportal.bg“. Славният плеймейкър на Спортинг Лисабон и Щутгарт анализира полуфиналистите на Мондиал 2026, като призна, че иска да види повторение на финала от предишното първенство, когато в Катар за световната титла спориха Аржентина и Франция.

„Динамиката и физиката в съвременния футбол навлизат много сериозно. Винаги отборът с по-голямо качество на хартия може да победи. Меси и Роналдо са футболисти с огромен опит. Умни, разумни, виждат предварително ситуациите и са от голямо значение за отборите си.

Имам симпатии в момента към Франция, защото това е отборът, който играе най-доминиращия футбол. За мен французите са с крачка пред другите отбори. В първия полуфинал ще разберем дали защитата печели мачовете. Френският тим има преднина пред Испания. Дешан явно има много уроци от времето си като футболист – един от тях беше в Париж през 1993 г. Това е най-болезненият момент за французите.

На българския футбол са нужни инвестиции – в инфраструктурата, в ДЮШ и в треньорските кадри. И търпение.

Испанците играят уникален футбол наистина, но отпред ми липсва нещо. Франция и от пейката, и на терена има много повече хора, които могат да отбележат голове. Бързината и реакцията правят разликата.

В националния отбор трябва задължително да се съобразяваш с качеството на футболистите. Треньорът трябва да може да сплоти и мотивира отбора си, а не да ги учи да играят футбол. При испанците липсва голаджия. Времето ще покаже дали Ямал ще последва пътя на Роналдо и Меси. Сега в някои мачове не го видяхме. Социалните мрежи показват, че може да последва и пътя на Неймар, но не знам дали след десет години това няма да е било за добро – светът се развива динамично. Важното е какво прави на терена. Логиката ме води към Франция на финал.

Не бих си позволил да коментирам дали Роналдо пречи на Португалия. Такъв футболист не може да бъде критикуван. Няма нужда да се хабят приказки по негов адрес. Може да се критикува президент на федерация или треньор.

Англичаните разчитаха на уникалния нюх на Хари Кейн. В последния мач видяхме, че могат и без него. Имат трима футболисти, които могат да отбележат гол по всяко време.

Аржентинците играят много задружно и агресивно. Опитват се да компенсират малките неща, които не им достигат, и го правят много добре. В публичното пространство е много лесно да пуснем тема и да я дискутираме. Не вярвам на такова ниво чак толкова да се помага на някакъв отбор. Германия например винаги попада в лесни групи. На финала обаче няма кой да помага.

Аржентина и Франция са най-сериозните кандидати за финала, но понякога нещата стават други. Полуфиналите са финали преди финала. Мач с мач не си приличат.

Аржентина за мен беше подценила малко Кабо Верде. Лампичката светна, но мотивацията изисква голяма енергия. Постоянно. Срещу Кабо Верде енергията ти не е като срещу Англия или Франция.

През 2001 г. щяхме да изпаднем с Щутгарт, а след това със същите футболисти станахме втори и играхме в Шампионската лига. Всичко е психология – който е играл, знае за какво говоря.

Меси е нисък, набит, първите му крачки са много динамични, а Роналдо е много атлетичен. Имат две-три години разлика, което има значение на тази възраст. Меси изигра много по-сериозна роля в отбора си, отколкото Роналдо.

Тухел се представя много добре. Той си върши работата. По време на паузите за вода се вижда как го гледат футболистите – намерил е ваксата на този отбор. Това играе роля.

Хари Кейн е най-странният централен нападател, който съм виждал в последните 20 години. Както може да вкара три гола, така може да вземе топката от централния защитник, да скочи на мястото на дефанзивния халф, да го видиш в зона, в която няма място. И в същото време след малко да вкара гол. Супер нестандартен е.

Труден е за анализиране. Има моменти, когато го няма изобщо пред вратата. За него беше най-доброто да отиде в Байерн – не само смени отбора, но и държавата. Едно време усещах, че трябва да направя нещо след пет години в Спортинг. Прехвърлих се в Германия и отново се родих.

Аз съм за повторение на финала, но всичко е възможно. Може да се повтори и финалът от Евро 2024.

На фона на това, което виждаме, в България имаме много да работим. Важно е и дали държавата ще ни обърне внимание. Помогнато е на Ботев (Пловдив) и Локомотив (Пловдив) за стадионите – това го подкрепяме, но футболът ни има нужда от глобална помощ.

Нямаме футболен фитнес и още много други неща. Станах футболист между 10 и 16 години. В тези години се гради основата – физика, техника, координация и тактически умения. Две от тези неща да нарушиш и си „готов“.

Имах план за рестарт на българския футбол, който обаче така си остана. Подадох си тогава оставката и не успях да завърша този проект. Футболът е най-големият социален продукт сред спортовете в България. Държавата помага повече на другите спортове, а БФС се издържа самостоятелно.

Унгарците инвестираха 2,5 млрд. в инфраструктура. И участват на някои първенства, а нас няма никъде.

В Германия всеки клуб си има школа, както и тук. Там никой не плаща и 1 стотинка. Всеки клуб си има училище. Тези училища също са под шапката на клуба – там е масата, там се наблюдава. Ако има нещо добро, за да влезе в клуба, влиза и не плаща.

В България създаваме клубове, които играят до Трета лига. Някои са и по селата, нямат традиции. Там родителите плащат лагери, тренировки, дрехи – всичко.

В силно развитите страни всичко е регламентирано. Когато има конкуренция, има и развитие.“