Желю СТАНКОВ

Не може да му се отрече на Хулио Веласкес, че освен чудесен футболен анализатор, разузнавач, треньор и още в този ред на мисли, е отличен приказвач не в смисъл, че просто обича да говори. Всяка негова пресконференция след мач започва с конкретен въпрос, който по правилата на диалога изисква и конкретен отговор, но треньорът на Левски започва с това, което си е намислил да каже и едва след това преминава към съответния детайл. Етикетът, който Хулио спазва, е първо да поздрави аудиторията, независимо от това какъв е поводът на брифинга. Дали ще е преди незначителен мач за купата или сериозен европейски сблъсък, той винаги първо поздравява, дори и при негативен резултат и след това дава напоителни обяснения. Испанският специалист много рядко се впуска в пикантни спортно-технически детайли, той оставя на нашето въображение да си интерпретираме неговите ходове.

Някой ден вероятно ще се намери статистик, който да извади на бял свят случаите, в които Веласкес прави изненада в състава, на което самият треньор ще се понамръщи, защото според него промените не са самоцел. И в крайна сметка

се оказва точно така.

Присъствието на Сула в състава на Левски в Пилзен си имаше логично обяснение, тъй като този футболист по-рано през сезона вече бе играл на този пост, който се превърна в свободна зона и нека сме малко по-груби – опитно поле. Постът на атакуващия играч на десния фланг няма постоянен обитател, след като Левски продаде Марин Петков в Саудитска Арабия, а там се подвизаваха Фабиен, Бала, Кусо, от време на време Ради Кирилов, чат-пат Око-Флекс, Сентейес замалко дори, Алдаир също в размяна с Камдем и ето ти половин дузина десни крила, които не са десни крила. Приключваме с дребнотемието с обобщението, че Хулио Веласкес не е готов да се раздели с нито един тях, защото всеки от изброените може да играе и на други постове и да участва във всякакви въртележки,

проектирани от треньора.

И не само играта, испанецът не пропуска да отбележи как всеки от съблекалнята е страхотно момче и суперхарактер, като това се отнасяше дори за напусналите и позабравени вече Лима, Рилдо и Фадига.
В най-новата история на Левски не е имало такава симбиоза между треньор и футболисти, но не основните, а абсолютно всички играчи от картотеката. Може би един ден Хулио Веласкес ще дръпне малко завесата и ще обясни как ги прави тези неща, но той явно обича да държи напрежението далеч от колектива и единствената проява на обратното е, като счупи някоя пейка. Хулио е истински гръмоотвод и не дава капка от бурята да капне наоколо. Ето защо за него брифингите не са просто място за отговори на журналистически въпроси, а платформа за прокарване на неговите собствени послания. Задължителният поздрав показва възпитание и уважение към аудиторията, но и фиксира неговия контрол над ситуацията.