Желю СТАНКОВ

Когато турбуленцията включи две отделни завихряния, имаме свръхнапрежение, а футболният свят през последните седмици бе разтърсен из основи. Най-големите фигури на съвремието предизвикаха същинско земетресение, всяко със своя си специфичен магнитуд. Естествено, че става въпрос за Лео Меси и Кристиано Роналдо. Но не като гениални футболисти, каквито всъщност са, а като идоли на цели държави все още като играчи на националните си отбори. И паралелно двамата произведоха противоречиви чувства съответно в Аржентина и Португалия. Това са огромни маси от хора, които дишат с футбола, но се случи така, че изживяванията там и тук бяха на двата полюса. Аржентинците плакаха, че Меси си тръгва, а португалците плакаха, че Кристиано остава. Казано малко грубичко, но е така.

Кариерите на двамата свръхфутболисти като че ли са писани от сценарист, който незаслужено досега е останал някъде зад завесата и не е печелил „Оскар“. Как точно се случи така, че когато единият разплака всеки аржентинец с последните си национални акорди, другият получи неодобрението, меко казано, на своите сънародници, защото се постави над всичко и всички.

Роналдо май не е диагностициран официално, но манията му за величие отдавна премина на ниво мания да е най-великият. Кристиано вероятно няма да се премине към спокойствие и смирение, докато не само най-близките му, не само сънародниците му и още милиони по света (а той си е идол), а абсолютно всеки жител на тази планета не го признае веднъж завинаги за най-великия футболист. Чак тогава Роналдо ще спи спокойно.

Честно казано, по едно време ние ги бяхме позабравили. Двамата отдавна не са просто мегазвезди и гениални играчи, те оглавяват мощни корпорации, основани на това да правят пари с имената си, които отдавна не са само имена, а брандове. Въпрос на време е да видим дали техните империи ще се мерят с тази на Майкъл Джордан, признат за най-великия баскетболист за всички времена, печелещ повече след края на кариерата.

Позабравените Меси и Роналдо се появиха на телевизорите на последното световно вече като потърпевши на биологичните закони и бе ясно, че малко или много всеки ще тежи на отбора си и това, което играят Аржентина и Португалия, няма да е чиста форма на футбол, а разновидност, която се съобразява с една-единствена фигура, макар и да става въпрос за играчи, които могат абсолютно каквото си поискат. Състезавайки се в непопулярни лиги, те, докато трупаха още и още десетки милиони, все пак поддържаха своята популярност посредством съвременните лостове на новото време. Жалко е наистина феновете да впрягат своята развинтена фантазия, за да се шегуват с Кристиано по повод на напъните му да закръгли сметката си на хиляда гола посредством същите съвременни платформи на изразяване на мнение. Глезеното момче не успя да се отърси от опърничавия си характер и удиви света, когато дори Манчестър Юнайтед падна жертва на португалската самовлюбена звезда.

Лео Меси някак се опази от всичко това, макар да бе ясно, че винаги притежава право на глас при определянето на всеки следващ треньор на отбора, в който играе, клубен и национален, с който все пак стигна финал на последното световно, където бе безсилен срещу почти безгрешната Испания. Напускането му на Барселона и отказването от националния отбор на Аржентина бяха друга музика в сравнение с разделите на Кристиано. Името на Меси вече е като метафора за абсолютен гений, съвършенство и недостижимо величие. Напълно разбираемо е защо не само аржентинците, милиони фенове по света споделят това усещане, влиянието му излиза далеч извън рамките на обикновения спорт и се превръща не само в спортен, а в културен и социален феномен.

Това, че те цял живот Лео и Кристиано спореха за всяка „Златна топка“, някак отегчаваше аудиторията и някои наистина несправедливи призове на Меси не бяха окей и оставиха впечатление за нещо нередно. Националната „Златна топка“ за цялостно представяне, принос към останалия свят и начин на слизането от сцената безусловно се печели от онзи докоснат от Бог аржентинец. Какво да се прави, той винаги помагаше на Всевишния да покаже какво е футболът, а Кристиано не спира да удивява с труд, но и с липса на усет, че веднъж като си изтървал момента, излагацията е гарантирана. Няма значение кой в момента е треньор на Португалия и кой ще е утре. Роналдо вече се изложи.