Андреа РАМАЦОТИ, „Гадзета дело спорт”

Алешандре Пато е с четири години по-млад от Модрич, който ще духне 40 свещички на тортата си за рождения ден през септември и ще бъде в Миланело след няколко дни, за да започне своето приключение в Милан. И все пак бразилецът вече се е сбогувал с футбола. Все още не е официално, но свещеният огън в главата му е изчезнал. „Когато бях на Сао Паоло и съпругата ми Ребека бе бременна със сина ми, за първи път осъзнах, че ходенето на тренировки вече не е приоритет: исках да бъда с нея през цялото време. А сега, когато Бенджамин е тук, искам да го видя да расте, да не пропускам нито един момент с него. Той е на година и половина и вече рита топката.“

Пато, златното момче на Милан на Силвио Берлускони, бившият годеник на Барбара, дъщерята на великия президент на росонерите, е на почти 36, като контузии го съпътстваха в значителна част от кариерата му, но никога не загуби желанието си да се усмихва. В момента той е на турне с легендите на росонерите: посещава събития, дава автографи и прекарва време с много хора, които го обичат. Но преди всичко смята, че ритането на топка вече не е негов приоритет.

Пато, все още имате физиката на играч?

– Поддържам форма във фитнеса и с тенис. Наслаждавам се и съм доста конкурентен. Когато играех за Орландо Сити, отидох на турнир и срещнах Роджър Федерер, докато тренираше. Почти се страхувах да го обезпокоя, но веднага щом ме видя, ме извика на корта. Беше невероятно чувство.

Зовът на топката вече не резонира ли при вас?

– Честно казано, не. Изиграх последния си мач преди почти от две години и вече нямам голямо желание да съм на терена, въпреки че смятам, че съм в период на преход, в който решавам какво да правя. Харесвам футбола, но

семейството е

на първо място

Да бъда тук, носейки фланелката на Милан, е огромно удоволствие, което събужда красиви чувства от миналото.

Ще ви видим ли в бъдеще като треньор или ръководител?

– Кой знае… Не се виждам като треньор или поне това е моето сегашно мислене. Може би като ръководител или собственик на клуб.Натрупах много опит в кариерата си и мога да го споделя с играчите. Бих искал да го направя.

Доколко контузиите повлияха на ранното ви оттегляне от футбола?

– Имах ги както на млада възраст, така и в края на кариерата си (б.р. – тогава бяха най-сериозните). В Милан винаги се опитвах да ускоря възстановяването си, защото исках да бъда на терена и да помагам на съотборниците си. И понякога от това прибързване се оказвах отново контузен. Дали съжалявам? Не, защото просто съм такъв. А контузиите са част от живота и те учат на нещо. Ако си потиснат и намериш сили да се съвземеш, си по-добър човек. Бог ми е дал много предизвикателства и аз винаги съм ги преодолявал.

Алегри в момента търси централен нападател…

– (Смее се) Не, вече съм дал, какво съм могъл, макар да обичам най-много фланелката на Милан. Да видя отново Алегри на тази пейка ми връща мили спомени, тези от скудетото, което спечелихме заедно през 2011 година. Имахме отбор от шампиони като Ибрахимович, Тиаго Силва, Гатузо, Пирло, Зеедорф, Неста и всички останали. Бяхме изключителна група и върнахме Милан на върха. Сега се надявам днешните играчи да успеят. Първата цел трябва да бъде класиране за Шампионската лига, след това… ще видим. Алегри обаче е гаранция: малко са добрите треньори, колкото него. Той е същият, какъвто беше преди 15 години и все още знае как да накара групата да го обича.

Като Анчелоти, който сега е начело населесао…

– За нас, бразилците, е чест да имаме такъв успешен треньор. Карло винаги ще бъде специален за мен, защото ме доведе в Милан и ми помогна да се развивам. Играчите ще го последват и ще

получат голямо

удовлетворение

Убеден съм, че и синът му Давиде също ще се справи добре начело на Ботафого. Да бъдеш на пейката на Бразилия еогромен натиск, но ако някой може да се справи с него и да постигне резултати, това е именно Анчелоти. Той може да спечели световната титла догодина.

Да продължим с успешните треньори, впечатлен ли сте от Конте, който спечели скудетото в първия сезон начело на Наполи и преследва бис?

– Отборът се справя добре, защото има фантастичен президент и също толкова силен треньор. Миналият сезон беше страхотен и те заслужено ликувахасъс скудетото, но продължават да инвестират, защото Интер иска да се върне на върха. Милан идва след трудна година и сега обърнаха страницата. С Алегри се надявам да ги видя отново на върха.

Кои са най-хубавите ви спомени при росонерите?

– Преди всичко, бих посочил

двата си гола

в дербито

което спечелихме с 3:0 и ни осигури скудетото. Интер ни преследваше, но тази загуба съсипа шансовете им. През май на финала на Шампионската лига в Мюнхен говорих за това с ЖулиоСезар и се пошегувах с двата гола, които му вкарах. След това бих посочил гола след няколко секунди срещу Барселона (2:2 през 2011-а) и този в дебюта ми срещу Наполи (5:2 през 2008-а). Ще ги покажа всичките на сина ми, когато порасне. Когато вкарах на „Сан Сиро“ буквално настръхнах.

Поглеждайки назад, можете ли да кажете, че сте сбъдвали мечтите си?

– Играх в най-добрия отбор в света, Милан, с най-силния от всички и моя идол, Феномена Роналдо. Носех екипите на Бразилия и Челси, имах важен опит в Китай (ТянжинКуанжиан) и се върнах на Сао Пауло. Футболът ми даде толкова много и не съжалявам за нищо. Когато си спомням за миналото, се усмихвам. А сега се наслаждавам на настоящето.