Sportcafe

През 60-те и 70-те години на миналия век Волфганг Оверат е един от най-добрите плеймейкъри в целия свят. Играе на три световни първенства (1966, 1970 и 1974) и има пълния комплект медали от тях. Надарен от Бога в краката е и буен характер в главата.

“Прецаках си гласа на терена от крещене по съперници и съотборници. Понякога се чудя защо хората, с които някога съм играл, все още са мили с мен – шегува се Оверат. – Винаги исках да печеля. За мен футболът беше битка за оцеляване. Псувах редовно, но когато ми се подадеше ръка, всичко се забравяше. Ако нямах такава настройка, нямаше да стане нищо от мен. И до днес съм си такъв.”

Волята за победа и битката за оцеляване при малкия Волфганг става негово всекидневие от ранна детска възраст. Той е изтърсакът от осем деца. Израства къща в Зийгбург, Северен Рейн-Вестфалия. Баща му участва в двете световни войни и се връща от Втората с травма в ръката.

“Когато ритахме пред къщата, майка ми често ме пращаше да пазарувам. На 15-о число знаех, че вече сме на вересия. Един ден трябваше да се плати данък за къщата от дойче 50 марки, а нашите не знаеха откъде ще ги вземат. Караха се седмици наред. Тогава се заклех, че ще работя здраво, ще стана футболист и ще печеля толкова добре, че да не изпадам никога в подобна ситуация“, разказва за детството си Оверат.

Въпреки финансовите проблеми Волфганг има рядката привилегия сред децата в многочленното семейството да посещава гимназия. Преди него само най-големият му брат има този шанс, но след дипломирането си е мобилизиран и заминава за Русия. Не се завръща оттам.

“След това нашите са нямали пари да пратят другите ми братя и сестри на училище. Аз като най-малък получих този шанс – разказва Оверат, който се отказва от ученето малко преди да завърши. – На 15 играх на “Уембли” пред 100 хил. с ученическия национален отбор на Германия. На 18 получих първия си професионален договор в Кьолн. Бях наясно, че с футбола ще се получат нещата.”

Получават се и още как.

Волфганг се превръща в най-голямата легенда на Кьолн и един от най-забележителните футболисти в света за времето си.

Решението да спре с училището обаче не се приема добре от баща му.

“Той просто се опасяваше, че една контузия може да сложи край на мечтата ми и да се окажа без работа и професия. За негово успокоение взех диплома за продавач в универсалния магазин на Кьолн, който по това време спонсорираше футболния клуб – обяснява Оверат. – В лицето на Франц Кремер имахме много далновиден президент. Още в първата година в Кьолн той намери на сравнително ниска цена земя в един от кварталите на града, където аз и още няколко млади съотборници изградихме шест многофамилни къщи. В средата на 60-те, на 22 години, имах няколко имота плюс голям склад. Баща ми още беше загрижен. Затова се наложи да го взема със служебната кола и да го разведа из имотите си. Няма да забравя никога това пътуване. Той седеше до мен с шапка на главата. Когато разбра, че всичко това е мое, видях как сълзите започнаха да се стичат по бузите му. Едва тогава му стана ясно, че съм си стъпил на краката.”

През 1964-та Оверат извежда любимия Кьолн до титлата в Бундеслигата.

Изиграва всички мачове през сезона, но след неговия край изпада в дупка. Просто тялото му отказва. Но поне среща разбиране от треньор и президент. Две години по-късно е световен вицешампион с ФРГ на първенството в Англия, но най-силния си турнир изиграва през 1970-а в Мексико. Окичва се с бронза и приза за Най-добър полузащитник на първенството. Четири години след това триумфира и с титлата на домашния Мондиал.

Остава верен на родния Кьолн до края на кариерата си през 1977 година след 15 сезона само в този клуб. Точно окачил бутонките на пирона, футболен мениджър му се обажда с предложение да се присъедини към американския Чикаго Стингс.

“С жена ми имахме негласно споразумение да не напускаме региона. Макар да притежавахме много имоти, до 1977-а живяхме заедно с родителите ѝ в двуетажна къща. Четири пъти агентът идва у нас, за да даде по-висока оферта. Накрая предложението беше за повече пари, отколкото бях изкарал за 15-те години в Кьолн. Но съпругата ми каза, че няма да дойде с мен в Щатите. Децата ни тогава бяха на девет и шест. Ясно ми беше, че семейството ще пострада и отказах. И до днес не съжалявам за това решение”, горд е Оверат.

Впоследствие става успешен бизнесмен.

През 2022-ра, вече на 79, освен че рита два пъти седмично с приятели, ходи да плува и тича. И е на килограмите, с които вдига световната титла – 69.

“Темпераментът ми си е все същият. Понякога на турнирчетата се ядосвам, че не съм надбягал съперник. В следващия момент си давам сметка, че той е на 50 години, а аз – почти на 80”, завършва Оверат – футболистът, за когото бразилският вестник Globo Esporte пише: “Той има грацията на примабалерина, интелекта на Айнщайн и футболните качества на… Оверат!”