Бившият национал на България Симеон Славчев призна, че най-голямото му съжаление в кариерата е свързано с престоя му в Левски. Полузащитникът, който в момента защитава цветовете на Миньор Перник, разкри, че е пристигнал на „Герена“ с огромно желание, тъй като е израснал като привърженик на „сините“, но поредица от контузии и здравословни проблеми са му попречили да покаже истинските си възможности. В интервю за подкаста „Спортен Таралеж“ Славчев разказа и за тежкия период, през който е преминал, преди отново да се завърне на футболния терен.

„Съжалявам, че не успях в Левски да покажа на какво съм способен заради контузиите“, заяви Славчев, когато беше попитан за най-големите си разочарования в професионалния футбол.

Халфът подчерта, че привързаността му към Левски не е поза, а част от детството му. Той е израснал в столичния квартал „Красна поляна“, в района на „Коньовица“, и от малък е ходил на мачове на любимия си отбор.

„В моя случай не е клише. Не е да се мазним на фенове или да печелим някакви точки. Аз наистина съм от „Красна поляна“, „Коньовица“, израснал съм в зона Б-18, зона Б-5. Познаваме се, ходили сме заедно на мачове, така че хората могат да кажат, че наистина от малък съм ходил на мачове на Левски. С голямо желание и като сбъдната мечта отидох в Левски“, разказа Славчев.

Той си спомни и за любимите си футболисти от детските години. Сред тях е Милан Коприваров, на когото толкова се възхищавал, че дори искал съучениците му да го наричат Копи.

„Няма как да забравя детските си години, когато съм ходил и съм крещял за Левски“, категоричен бе полузащитникът.

Контузиите провалили престоя му на „Герена“

Славчев разказа как поредица от неочаквани проблеми са прекъсвали опитите му да намери мястото си в отбора. Той бил в добра форма по време на подготовката, но в последната контрола преди дербито с ЦСКА получил контузия на пръста на крака.

„На подготовката бях във форма, всичко ми беше наред. Идва последният мач, на контролата се ритаме и си чупя пръста. След 10 дни играем дербито с ЦСКА. Опитах се да играя с упойка, купувах си обувки с по-голям номер, но не ставаше. Много ми се играеше, много исках да участвам в такива мачове“, сподели той.

В крайна сметка футболистът се подложил на операция, при която в крака му били поставени метални фиксатори. Последвали обаче нови проблеми, сред които заразяване с COVID-19, тежко болнично лечение и последваща забрана за тренировки.

„Бях 10 дни в болница. Имах увреждане на белия дроб, около 25–30%, ако не се лъжа. В стаята, в която се лекувах, пред мен починаха двама души. След това имах лекарска забрана за около два месеца да не тренирам, за да не получа тромб. Като събереш всичко това, няма как просто да излезеш и да играеш мач“, разказа Славчев.

По думите му именно постоянните прекъсвания са му попречили да навлезе във форма и да покаже качествата си. Той призна, че го е яд за начина, по който са се развили събитията, но приема случилото се като част от пътя си.

Имал е желание за реванш срещу Левски

След раздялата си със сините Славчев е изпитвал допълнителна мотивация, когато се е изправял срещу тях с екипа на друг отбор. Той не скри, че е искал да докаже, че е можел да бъде полезен на Левски.

„След като си тръгнах от Левски, не е хубаво да имаш реваншизъм, но го имаше в мен. Когато играехме срещу Левски, исках да ги победя. Искаше ми се да покажа на треньора или на футболистите, че заслужавам“, призна полузащитникът.

С времето обаче той започнал да гледа по-различно на футбола и на решенията, които определят кариерата на един играч.

„На по-късен етап разбираш, че не е само футбол. Замесени са пари, агенти, президенти, подмладяване, чужденци, комисиони. Много неща са свързани. Не е само футболна част – имаш качества или нямаш качества“, обясни Славчев.

В момента той играе за Миньор Перник, където се чувства ценен от феновете, въпреки че знае за неприязънта на част от тях към Левски. Футболистът се надява привържениците на настоящия му клуб да не приемат личната му история като проблем.

За него детската привързаност към един отбор остава най-чистата форма на футболна страст – време, когато парите и професионалните интереси още не са част от играта.

Завръщането на терена е най-големият му успех

Освен за Левски Славчев говори и за тежкия период, през който е преминал през последните години. След близо две години, изпълнени с лекари, операции и възстановяване, той отново играе футбол и определя завръщането си като най-големия успех в кариерата си.

„Много доктори ми казваха, че няма да играя футбол, че проблемът не може да се реши и че операцията е много сложна. Аз успях да се върна на терена и отново да тренирам. За мен това е най-големият успех, защото знам какво ми костваше – нерви, усилия, финанси, време и отдаденост“, разкри халфът.

Славчев подчерта, че през този период е трябвало сам да организира и финансира голяма част от лечението и възстановяването си, без да разчита на клуб зад гърба си. Именно това е засилило желанието му да продължи да играе, въпреки прогнозите на специалистите.

Той вече мисли и за времето след края на състезателната си кариера. Славчев се обучава в сферата на кондиционната подготовка и иска да помага на футболисти и спортисти да се развиват, без да излагат здравето си на излишен риск.

„Искам да постигаме максимално високи резултати с минимален риск от контузия“, обобщи той идеята, която иска да следва в бъдещата си работа.